Трийсет и третият международен музикален фестивал "Софийски седмици" завърши на 10 юни с концерт на Симфоничния оркестър на Българското национално радио под диригентството на Милен Начев. Началото на фестивала беше грандиозно - с прекрасно звучащия Национален филхармоничен хор "Св.Обретенов" в Немски реквием от Брамс - последната дума на покойния Георги Робев - и с двама забележително добри солисти от Германия. Оттам насетне симфоничната му част тръгна скромничко, с 1-2 солистични изключения. Т.нар. международност се сведе до 3-4 солисти и един до болка познат диригент - Оливър Гилмур. Пряко сили към международната група може да се прибави и едно талантливо 18-годишно момче от Македония, ученик на проф. Ангел Станков - ако, разбира се, някой сериозно го сметне за чужденец. Може би ръководството на Седмиците е имало и по-богати идеи, но, както реалистично би казал Адам Козлевич, пари няма. Така че все по-убедено прегръщаме нашенските критерии за симфонично изкуство и убедено си казваме: не беше зле.
Не беше зле и заключителният концерт на Фестивала. Скромно беше посещението, въпреки че програмата беше стилна и меломанска: Дебюси - "Следобедът на един фавн", "Иберия" и "Морето". Оркестърът е в много добра форма. Поне като богатство на оркестровия звук това беше най-качественото, което фестивалът предложи. Само че на диригента явно не му беше ден за френски импресионизъм. Компромисен беше неговият Дебюси. Благородният оркестров звук, ярките динамични изблици, блестящата техника - всичко това го имаше, но в едно динамично изобилие, по-подходящо за Рихард Щраус или за "Шехеразада" на Римски-Корсаков. Възтежък и непластичен беше оркестровият звук, далеч от очарователната неуловимост и загадъчното усещане за докосване, за реене в безвремието. Така започна със "Следобедът". В средните части на "Иберия" и "Морето" диригентът постигна мечтания финес на импресионистичната палитра. Финалът на "Морето", обаче, с почти корабокрушенски напор отнесе илюзията за диалог на вятъра и морето.
И така, няма кой знае с какво да се запомнят симфоничните концерти на 33-те Софийски седмици. Нямаше ни световни, нито български премиери. Нито един от представилите се 5 оркестъра не дръзна да включи българска творба в програмите си. Две стогодишнини отбеляза тази година родната ни музикална култура - на Веселин Стоянов и на Димитър Ненов. За последния се спори - дали тази или миналата година... Та за всеки случай - ни тая, ни оная. Веселин Стоянов беше отбелязан с един квартет... И това не е въпрос на пари, а на отговорно отношение към националните ценности. Двете големи имена бяха "отметнати" в едно или друго време с кръгли маси, теоретични конференции. Т.е. в рамките на изобилния музикален живот на едно почти кръжочно ниво.
Последният концерт от фестивалната програма можеше да бъде едно блестящо посвещение на... Не казвам, че трябваше непременно да бъде концертът на Радиооркестъра. Сигурно има и друг, който би искал да дирижира и свири доста неща от симфоничното наследство на двамата големи български композитори. А "Морето" - то вече гледа към "Варненско лято".

Наталия Илиева