Честито!

Вечно младата Гинка Станчева
На 15 юни т.г. се изпълниха 70 години от рождението на една голяма българска актриса. Тя не напомни никому своя юбилей. Не от женска суета! Сполетялата я съвсем наскоро непоправима загуба от раздялата със съпруга й, актьорът Пейчо Пейчев, хвърли неумолима сянка на празника, който заслужаваше да й бъде отреден!
И въпреки всичко, този ден - 15 юни - не бива да не бъде отбелязан! Почти 40 години Гинка Станчева бе името-символ на Младежкия театър. Независимо дали ще е Розалинда от "Както ви харесва", Жулиета, Кралицата от "Ричард II" или пък Сестра Янкова от "Рози за д-р Шомов", "Хубавата Мария" от едноименната пиеса на Дончо Цончев, Моник от "Кухнята" на Уескър или куртизанката Лаура от "Дундо Марое". А с каква радост играеше Гинка пред детската публика! Тя не делеше ролите на големи и малки, на класически или съвременни, на предназначени за деца или възрастни. Тя играеше винаги за своята публика, лъчейки светлина, оптимизъм, сладост. Нейно кредо беше и все още е: "актьорът е длъжен да бъде винаги там, където публиката го очаква!".
Разбира се, за нейната популярност киното помогна извънредно много! Гинка бе една от първите български кинозвезди! Да си спомним само "Любимец 13" или "Земя" по Елин Пелин! Да не говорим за многобройните й телевизионни предавания; за микрофоничния й глас, съхраняващ неповторимата й тембралност в "Златния фонд" на Българското радио! Гинка никога не се оплака, че е уморена! Напротив, винаги бе готова за работа - бодра, усмихната, без да даден знак, че преди това е подредила изрядно дома си, че се е погрижила за семейството си и пр., и пр., и пр.
Бих искал да вярвам, че личната скръб няма да затвори Гинка Станчева в себе си. Тя е все още изпълнена с желание за работа, все така енергична и жизнена! Театралната ни публика има нужда от красота, светлина и оптимизъм!
Честит празник, скъпа Гинче!

Петър Петров