Отказ от правомощия
Когато се опитвам да извадя този малко тромав термин от полето на правото и да го пусна свободно да лети в полето на асоциациите, си представям голяма горда птица с лъскави пера и замислен поглед, стъпила на дървена поставка. С една дума - препарирана.
Препарираната птица натрапчиво ми се явяваше над вратата на заседателната зала на НСРТ през годините, в които Лили Попова беше генерален директор на БНТ, а регулаторният орган все не намираше начин да санкционира обвързаността на обществената медиа с политиката на управляващите. И така, докато те престанаха да бъдат управляващи, от което обаче птицата ни най-малко не полетя.
Препарираната птица на два пъти ми се явява и сега в СЕМ, кацнала точно върху климатика. Първият път, когато съветът отказа да се произнесе върху липсата на плурализъм в предаването на Канал 1 "Актуално", с което просто "изтри с гума" тази разпоредба на ЗРТ. Тя си беше свършила работата - предаването на Явор Дачков беше свалено, и ожесточените дебати около нея трябваше да спрат. Така и стана, защото какво оттук нататък би нарушило изискванията за плурализъм, след като "Актуално", което по своя замисъл трябваше да представя само една гледна точка - тази на институциите, не ги нарушава? Излишно е да обосновавам, че "изтритият текст", независимо колко сръчно бе формулиран, е "философският манифест" на прехода от държавни към обществени медии. Сега единственото, което ни остава, е все така театрално да се питаме защо в България обществените медии не могат да се състоят.
За втори път препарираната птица започна да ми се явява, откакто съветът със завидно хладнокръвие наблюдава присъствието на икономическа и политическа тематика във външната продукция "Всяка неделя", въпреки забраната на ЗРТ. На път сме да изтрием още една разпоредба, която предпазва националния ефир от употребата му за реализация на частни интереси, от превръщането му в "черна борса" на пари и влияния.
Всъщност, отказът от правомощия, освен че оставя "бели петна" върху текста на закона, и частично саморазпуска регулаторния орган. Така естествено, както и напоследък, на опразненото място отново се появяват политиците и започват обсъждане на поредната ревизия на закона, а оттам и на органа. Лошото е, че обикновено и те се оказват потомствени препаратори.

Георги Лозанов