К като Кафка
Защитените свидетели на прокурорката на Хагския трибунал Карла дел Понте в процеса срещу югославския експрезидент Слободан Милошевич

14 май. Вие сте, значи, първият сръбски лъжесвидетел на този процес - поздрави предполагаемият военнопрестъпник Милошевич любезно свидетеля на обвинението К-3. Вероятно и сам той едва същата сутрин бе узнал по телефона от Белград кой в действителност е анонимният К-3, дошъл като инсайдер да разкаже на Трибунала потайности от поверителните си разговори с някогашния югославски президент за плановете му да изчисти албанците от Косово. Само ден преди това обвиняемият поиска от съда името му, защото след прочитането на писмените му показания имал впечатлението, че зад К-3 явно се криел душевно болен човек. По неведоми пътища обаче на следната сутрин в югославската преса името му се появи дори с позабравения лик на Ратомир Танич, известен политически лумпен, изчезнал преди три години от белградските кафенета с някакви дългове и висящо дело за измама, и преобразил се междувременно в преуспяващ италиански бизнeсмен. Защо мислите, че от толкова хиляди сътрудници и експерти тъкмо на Вас съм бил поверил някакъв дискретен политически диалог с косовските албанци, полюбопитствува все пак да узнае още експрезидентът, вероятно с подновен интерес за душевното състояние на инсайдера. В последвалия двудневен задушевен разговор пред Хагския трибунал обаче задоволителен отговор не се получи.

24 май. На монитoрите в залата за посетители лицето на защитения свидетел К-5 остава зачернено, ала явно е сравнително млад човек, мускулест, с издайническо треперене на ръцете. Свидетелят е бил "доушник" на полицията, на български - слушалка. В това си качество снасял по някоя информацийка за някой и друг наркодилър в Прищина или в косовската провинция. К-5 ще засвидетелствува, че полицията е имала списък на албанци, подлежащи на ликвидиране. Ето защо свидетелят разказва на албански за конспиративните си срещи с агенти на полицията в Урошевац. Миро Митич, Драган Джока, Църни и други фигури от явната и тайна полиция в определен момент го карат да върши разни палежи и грабежи, които след това да бъдат приписвани на АОК. Ходил и на убийства на албанци, които финансирали АОК, но сам не е участвувал. Чакал отвън. След победата АОК впрочем всичко му простила. През 1994 година получил повиквателна, та затова с паспорта на брат си се отбил за половин година в Германия, където му дали политическо убежище. Върнал се само поради някакви лични проблеми. И така нататък. Обвиняемият започва полагащия му се кръстосан разпит с въпроса, на какво по-специално К-5 дължи статута си на защитен свидел, и узнава от съдията Ричард Мей, че това не е негова работа. По-нататък обвиняемият пита между другото К-5 защо в писмените му показания често фигурира името "Джони Уокър" и да не би да има някакви проблеми с тази течност. Не, нямал. А да е бил в затвора? Не, не си спомнял. А защо помни какво са пили тази или онази вечер с полицаите, пита обвиняемият с цитати от писмените показания на К-3, след което зачита дълъг списък от присъди: разни дребни кражби и разбойничества, нищо сериозно, около двайсет на брой. Последната гласи девет месеца затвор за нанасянето на средна телесна повреда. Може, но последното не е вярно, самоотбрана беше, възразява К-5. Съдията Мей проявява интерес към списъка в ръцете на обвиняемия и узнава, че по въпроса може сам да си поръча извлечение от съдебния регистър в град Ниш.

1 юни. Със зачернено лице и изменен глас свидетелят К-6 потвърждава, че е косовски албанец, който от 1981 година до май 1998 година бил кадрови служител в отдела за борба с тероризма към СДБ или югославската Държавна сигурност в Прищина. Както известява прокуратурата на Трибунала, К-6 ще засвидетелствува, че югославското ръководство в лицето на тогавашния вицепрезидент Никола Сайнович е дало нареждане за масовото убийство в село Рачак, след което със съдействието на полицейския генерал Сретен Лукич 45-те трупа да бъдат представени като убити в сражение партизани от АОК. За всичко това до края на разпита посетителите в залата нищо няма да узнаят. В хода на кръстосания разпит на въпросите на обвиняемия К-6 потвърждава, че АОК действително имала конкретни планове за убийството на Ибрахим Ругова. По-нататък К-6 разказва, че АОК убива голям брой албанци, заемащи в Косово някаква държавна служба; че за убийството на полицай АОК изплаща на партизаните си премия от 5000 дойче марки и че когато не убива полицаи или албанци на държавна служба, тероризира местното албанско население. От К-6 узнаваме още, че в редиците на АОК имало голям брой бошняци, турци и иранци. В залата за посетители започва често изключване на мониторите, а жалузите на съдебната зала падат 10 (десет) пъти поради риск от разкриване на самоличността на свидетеля при пламването на по-разгорещени дебати. В един от промеждутъците защитеният свидел на обвинението К-6 обвинява предполагаемия военнопрестъпник, че като югославски президент бил за всичко това отлично информиран, ала не е позволил елиминирането на АОК. Щом полицията предприеме акция с тази цел, Държавна сигурност по нареждане на обвиняемия слага край на акцията, оплаква се свидетелят. Ония - продължава на албански К-6 по адрес на АОК - можеха да бъдат ликвидирани, ала ДС в Прищина не бе овластена да стори това. По-нататък свидетелят привежда като пример някаква антитерористична единица от Белград под ръководството на някой си Чема, действуваща в Косово извън контрола на местната Държавна сигурност. Вместо да ликвидират АОК, те я сътворяваха, твърди К-6. И тогава на внезапен сръбски К-6 се обръща директно към обвиняемия с думите: В Държавна сигурност в Прищина имахме конкретни и детайлни планове за унищожаването на АОК, ала Вие не ни позволихте да ги приведем в изпълнение! Слободан Милошевич е възмутен.

3 юни. Защитеният свидетел К-12 на сръбски език се заклева да говори истината и само истината, и това му беше цялото показание. Минута-две след клетвата жалузите на съдебната зала падат и през бронестъклото до посетителите половин час долитат смътни разноезични кандърми. След това жалузите се вдигат и узнаваме, че през 1978 - 79 година К-12 е бил войник и шофьор. Останалата част от показанията му се състои от варианти на следната декларация: Тия хора ще ме побъркат, аз няма да им давам показания, на какъв език да им обясня, те от дума не разбират ли, глухи ли са тези хора, щом им казвам, че не мога да им сътруднича, значи, че не мога. Дошли сте тук, за да говорите истината, напомня му съдията Ричард Мей. Истината е, че не мога да свидетелствувам, и друга истина няма, отговаря му К-12. Прокурорът Джефри Найс предлага да си поговори по-късно със свидетеля насаме, пък утре ще го викнат отново, а сега да не губят с него повече време. Съдията Ричард Мей смята това предложение за разумно. Да, господин Милошевич, какво желаете? Господин Милошевич желае да подложи К-12 на кръстосан разпит въз основа само на писмените му показания, ала узнава, че щом свидетелят нищо не е казал, следователно няма нищо за кръстосано разпитване.

4 юни. К-12 отново отказва да дава показания и освен това отказва да дава обяснения защо отказва да дава показания. Два дни ме подлагате на психически натиск, казва свидетелят, на луд ще ме направите. В отговор съдията Ричард Мей напомня на К-12, че е дошъл тук да говори истината, в противен случай ще го осъдят за неуважение на съда. Ще седя в затвора колкото си щете, имам си по-сериозни проблеми от някакъв затвор, отговаря К-12 и млъква окончателно. Тогава взема думата видният защитник на човешките права Слободан Милошевич и казва: "Чувам, че този човек два дни е подлаган от прокуратурата на психически натиск. Ще Ви напомня, че има международна конвенция, която забранява човек да бъде изнудван, за да дава против волята си свидетелски показания." В отговор съдията Ричард Мей инструктира прокурора Джефри Найс да внесе обвинение срещу К-12, а на К-12 казва, че има право на адвокат. На пресконференцията по-късно говорителят на Тибунала информира шепата журналисти, че срещу К-12 официално е повдигнато обвинение. Съгласно статутите, които си е изработил Трибуналът, който в качеството си на свидетел отказва да отговаря на зададени въпроси, може да бъде осъден на затвор до 7 години и на глоба до 100 хиляди евро. К-12 остава в списъка на свидетелите, а местопребиваването му се пази в тайна.

Същия ден в Мюнстер госпожа Карла дел Понте бе отличена с "Наградата за мир на Вестфалия", дотирана с 25 хиляди евро. Както по този повод узнаваме от медиите, Карла дел Понте заслужено е наречена "Железният ангел на справедливостта" и "Жана Д'Арк на международното право". Нейната прокурорска дейност е "дар за надеждите за мир на бъдещите поколения" - гласи аргументацията на журито, присъждащо престижното отличие.

Хага, 10 юни 2002 година

Жерминал Чивиков