Суфият не пита кой е суфи; "За да разберем смисъла на нещата, трябва да се обърнем към самите нас". Първото изречение звучи даоистки или дзен-будистки; второто е като от съвременен американски труд по популярна психология, базиран на езотерична традиция и публикуван в поредица "Опознай себе си". За модерния човек и двете изречения звучат убедително. Странното - поне за нас, в България - е мястото и поводът, по който бяха произнесени. А те бяха представянето на българския превод на книгата "Трима мюсюлмански мъдреци" от Сайид Хусайн Наср. Преводът (от английски) е на Христина Белева, а изданието - на фондация "Маулана Джалалуддин Руми" - София, която е финансирала издаването на български и на други известни изследователи на исляма като Курбен и Никълсън. Представянето на книгата беше удостоено с присъствието на аятолах Мохамед Хоменей (самият той професор по философия и, може би не е излишно да споменем, брат на сегашния духовен водач на Иран).
Тримата мислители - Авицена, Сухраварди и Ибн Араби (двама философи и един мистик) са подбрани така, че да представят различни направления в ислямската философия. Класическият й период съвпада с нашето Средновековие, но корените на някои школи в нея стигат и до по-древни, предислямски учения. Авторът на книгата проф. Наср, основател на Иранската академия по философия и ръководител на ислямски изследвания в университета "Дж. Вашингтон" се отличава със своя гледна точка.
Фактът, че се говори за ислямски езотеризъм, още повече усложнява нещата с дефинирането на тази едновременно религиозна, философска и мистична традиция. Във всеки случай публикуването на подобни трудове е опит за надхвърляне на проповедническото, битово измерение на религията и навлизане в по-отстранени рефлексии.
В изказването си аятолах Хоменей се насочи към общото според него за тримата мислители - убеждението, че разумът ("създаващ систематичност в живота на човек") и любовта ("даваща нова сила за полета на душата към отвъдното") могат да осигурят щастието на човека. Една трудно постижима в житейската практика, но общопризната от философии и религии мисъл. Поставена от аятолаха в контекста на "идейното объркване", тя очертава обаче един наистина модерен проблем.

Ирина Илиева