За Града на gender studies
През април 2002 г. в Американския културен институт в София гостува световноизвестната американска феминистка и общественичка проф. Катарин Стимпсън, понастоящем преподавателка в Нюйоркския университет.
Тя получава образованието си в прочутия женски колеж Bryn Mawr, в Кеймбриджския университет в Англия и Колумбийския университет. Преподавала е в университетите в Рътгерс, Ню Брънзуик и в Барнард колидж. Тя е сред създателките на реномираното научно списание Signs: Journal of Women in Culture and Society (1974-1980). В момента ръководи една от престижните издателските серии на University of Chicago Press. Авторка е на романа Class Notes (1979, 1980), редакторка на седем научни книги, публикувала е над 150 монографии, есета, рецензии и др. Нейни избрани есета върху литературата, културата и образованието се появяват през 1988 г. под заглавие Where The Мeanings Are. Скоро University of Chicago Press ще публикува нейната най-нова книга за Гъртруд Стайн.
По време на своя едноседмичен престой в България проф. Стимпсън участва в международната американистка конференция, организирана от Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий", и изнесе лекции в Пловдив, София и Благоевград. За цялостната си академична дейност проф. Стимпсън бе удостоена с почетната титла "доктор хонорис кауза" на Великотърновския и Югозападния университет.
Разговорът с проф. Стимпсън беше проведен специално за читателите на в. "Култура" минути преди нейната публична лекция в София на тема "Феминизмът след талибаните".

- Като известна феминистка, учен, литературен критик бихте ли споделила с читателите на "Култура" какво в личния ви живот ви направи феминистка?
- Моето семейство беше прекрасно, бях обичано дете, не бих се оплаквала от детството си, но все пак то бе патриархално. Семейната ми среда ми даде двойно послание: от една страна, че мъжете имат по-привилегирован живот в сравнение с жените от тяхната среда, но и че не трябва непременно да следвам традицията. А и четенето на книги наистина ми даде много. Именно чрез него, а не чрез масовата култура, у мен се формира усещането, че има различни възможности пред жените. Още един фактор ми помогна да оформя характера си сравнително рано - женските колежи в САЩ. Вярвам дълбоко в силата на женските групи като добра среда за развитието на жените - било то Асоциация на университетските жени, някой женски колеж или женски спортни отбори. Самата аз съм завършила такъв първокласен женски колеж, където се отнасяха към мен сериозно, в който съществуваше истински академичен дух. Това бе преломен момент в живота ми.
Аз съзрявах успоредно с американския феминизъм. Бях начинаеща докторантка и споделях кабинет с Кейт Милет. Заедно отидохме на първото заседание на Нюйоркската група на Националната женска организация. Тя пишеше своята дисертация за политиката на пола, а аз моята. Кейт, нейният съпруг и аз прекарвахме ваканциите си заедно и тогава четях части от известната й сега книга "Политика на пола". Това интелектуално общуване бе много стимулиращо за мен.

- Споменахте за ролята на образованието при създаването на по-голяма чувствителност по въпросите на взаимоотношенията между половете. Едва миналата година към Философския факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски" започна първата българска самостоятелна магистърска програма по социални изследвания на пола. Макар че години преди това много преподаватели (историци, литератори, социолози, философи и пр.) включваха въпроси за женската/мъжката идентичност, "опит", роли, репрезентации в своите по-общи курсове. Коя стратегия, според вас, е по-успешна: съществуването на отделна програма по въпросите на пола/рода (gender studies), или все по-масираното включване на компоненти от това изследователско поле във всички университетски дисциплини? (Особено като се има предвид, че у нас има съпротива към феминистиките идеи и практики?)
- Не мисля, че става въпрос за избор между двете стратегии ("или-или"), а по-скоро за тяхното съвместно и успоредно съществуване. Ако аз трябваше да започна отначало, бих избрала отделна програма, защото са необходими определено количество изследвания, студенти и учени, които да произведат необходимия материал по тематиката, който по-късно би могъл да бъде включен във вече установените академични дисциплини. Като стратегия би било уместно да се привлекат специалисти от традиционните дисциплини по-късно. Те трябва да бъдат приобщени, но според мен, в самото начало би било по-добре да се построи "градът на изследванията на пола/рода" и след това да се излезе извън стените му и да се търсят творчески сътрудничества с "градовете" на другите дисциплини. Нека кажа първо няколко думи за ролята на студентите. Веднъж си говорихме с една чудесна афроамериканска студентка и тя ми се оплака, че й е омръзнало да посещава курса по американска политика и да не открива нищо за взаимоотношенията между половете в тях; че й е досадно да ходи на часове по афроамериканска история и все да не чува нищо за жените. Нейното неудовлетворение идваше от факта, че тя бе посещавала курс върху ролята на афроамериканските жени и други подобни семинари и поради това знание можеше да отиде в по-традиционните курсове и да им каже: "Хей, хайде, време е да влезете в час!" Така за нея вече бе възможно да надгражда знания за половата/родовата идентичност над тези за проблемите на расата и класата от историческите курсове, както и обратното - да допринася със своите познания за пола/рода в семинарите по история на расовите взаимоотношения в Америка. Съвсем искрено, студентите имат по-голяма сила да оказват натиск за обновяване на учебните програми, отколкото преподавателите. Когато студентите започват да задават въпроса "Къде са тук жените? Къде са тук взаимоотношенията между половете?", някои от по-традиционните преподаватели започват да се чувстват неудобно.
- Но българската образователна система все още не е достатъчно гъвкава и нашите студенти не могат толкова лесно да се движат между дисциплини, специалности, науки, да избират различни предмети и да задават подобни неудобни въпроси...
- Именно затова е важно да се гледа на образованието като на процес, който става както в университетската аудитория, така и извън нея. Много е важно лекциите, телевизионните и радио- програми, публикациите да достигнат широката публика извън Университета. Ролята на програмите по социалните изследвания на пола е да допринесат за истината, защото се нуждаем от различни пътища към истината - не можем да разчитаме само на Университета, особено на такива университети, които са консервативни.
- Вчера излезе на български език преводната антология "Феминисткото знание" (редактор Снежа Гунев, издателство "Полис"). Изданието е реализирано от екип на Българската асоциация на университетските жени. Както е добре известно, тази книга предлага различни феминистки подходи към знанието (биология, история, философия, религия, психоанализа и пр.). Може ли да се твърди, че феминисткото знание е уникално, защото то е колективно, не се основава на единствен автор/итет, като например марксизма и фройдизма? И във връзка с това мислите ли, че познаването на историята/миналото/репрезентациите на жените от предишните епохи е полезно? Някои исторички/историци, като например Карен Офън, настояват, че познаването на историята на жените и техните минали действия е от изключително значение за дилемите на жените в днешно време, както и за бъдещето на феминизма. Споделяте ли това мнение?
- Нека започна с втората част на въпроса. Според мен това е валидно за историята по принцип. Гъртруд Стайн има един чудесен цитат: "Историята учи. И какво ни учи историята? Че историята учи!" Ето един уместен пример от моя живот: именно изучавайки историята, осъзнах ужасните грешки, които са допуснали белите жени от средната класа в Америка затова, че не са обръщали достатъчно внимание на расовите проблеми. Всъщност първата статия по въпросите на жените, която съм публикувала, беше историческа, макар че аз не съм историчка - изследвах отношенията между движенията на афроамериканците и женските движения в САЩ. Този конкретен пример от историята ме научи какви грешки да не правя.
Вторият ми урок бе стратегически - никога не обобщавай за жените! Винаги поставяй нещата в техния контекст! Винаги конкретизирай! Винаги разглеждай жените и мъжете в тяхната историческа специфичност! Не есенциализирай! За мен няма съмнение, че историята е много полезна.
Що се отнася до първата част на въпроса - за женските начини на познаване... Човешките гени носят почти една и съща информация. Нашите мозъци си приличат в голяма степен, но някои от тези мозъци мислят по-бързо. Така например, някои мъжки мозъци работят много по-бързо от моя. Затова мисля, че си приличаме много в интелектуално и когнитивно отношение, стига само да имаме достъп до еднакво образование и обучение. В този смисъл за мен феминистките са учени, които събират знанието, те работят много по-колективно, те са склонни да гледат на знанието като на общ продукт, но както вече казах, това се дължи не толкова на нашата биологична, генетична или когнитивна природа, а на поуките от личния ни опит. Що се отнася до твърденията, че социалните изследвания на пола са по-близко до житейския опит, мисля, че се поставя огромно ударение на индивидуалните свидетелства и опит, но според мен, през последните 30 години от развитието на тези изследвания, поне през моя поглед, сме достигнали до много по-еклектични теоретични позиции и онези ранни дни, когато се акцентуваше авторитетът на жизнения опит, не са зачеркнати, но вече се поставят в една много по-широка методологична и теоретична рамка.

- Току-що написахте книга за Гъртруд Стайн. Това биография ли е, или литературно изследване?
- Литературно изследване е. Заглавието на книгата е "Loving Gertrud Stein". В нея разглеждам два основни въпроса. Първо, защо я обичаме или мразим, имам предвид като автор? И второ, защо някои изпитват удоволствие да я четат? От всичките велики модернисти тя е най-жизнерадостна. Какво означава да изпиташ удоволствие от един текст? Както знаете, Джойс може да бъде забавен и остроумен, но никой не се смее чистосърдечно (имам предвид, че някои хора се смеят, когато четат "Бдението над Финеган", но никой не би го нарекъл комик в традиционен смисъл на думата). Известно е, че Елиът е много мрачен, а Йейтс е трагичен ... Докато Стайн е доста жизнерадостна, тя се радва на живота, обича го... Темата за любовта е навсякъде в нейното творчество. Аз просто се опитвам да свържа четенето с удоволствието и любовта. Явно дължа много на Ролан Барт ("Удоволствието от текста"), затова се опитвам да задам някои въпроси за любовта и литературата, а след това да предложа моя прочит, защото според мен тя е много по-разбираема като автор, отколкото си мислят хората. А дори и да е неразбираема - какво толкова?
- Като говорите за нея, мислите ли, че жените трябва да създадат отделен канон за жените писателки? Необходимо ли е да претендираме за центъра (следвайки модернисткия проект), или би било по-добре да преформулираме границите на властта, чрез които центърът се самоизгражда (следвайки постмодерния проект)? Или да се опитаме да съчетаем двете, подобно на Гъртруд Стайн?
- Явно Стайн е популярна тук! За мен тя е една изключителна фигура между модернизма и постмодернизма, но аз наистина вярвам, че всички ние сме постмодерни; и че макар че живеем в свят, разделен на център и периферия, все пак живеем в един глобален свят, който е като мрежа. Ние живеем в света на интернет, а по този начин работи и човешкият мозък. Той няма център за команди и контрол, а множество точки, които си взаимодействат. По този начин се разпределя и информацията в постмодерното общество, подобно на мрежи. Теорията за ризомните структури на Гуатари и Дельоз наистина илюстрира разпръскването на информацията. Но и тук изникват два проблема: първият проблем е непрестанното упорство на делението център-периферия, защото всеки иска да има власт. И как да гледаме на проблема с центъра и периферията? Вторият проблем е, че една информация е по-добра от друга, както и някои критици са по-истинни от други... Нашата задача като интелектуалци и академични преподаватели е да настояваме повече за качеството на информацията, да създадем такива системи, които са в състояние да отсяват добрата информация. Днешният проблем с Интернет/Мрежата е, че в нея има всичко: някои неща са безсмислици, други са пълни глупости, трети са информационен шум, а четвърти са изключително полезни. Въпросът е как бихме могли да научим студентите си да правят разграничение между тези видове информация?
- В нашия постмодерен свят някои теоретици говорят, че е настъпила смъртта на много неща: на автора, на реалното, на половите различия, включително и на феминизма. Можем ли да говорим за постфеминизъм или за смърт на феминизма?
- Аз вярвам във феминизмите (предпочитам да говоря за тях в множествено число), както по отношение на една отделна страна, така и в международен план. И не вярвам, че феминизмът е умрял, макар и неговата смърт да е била многократно обявявана. Ако пък наистина е умрял, бих искала да припомня, че съм възпитана в християнски дух и вярвам в прераждането.

Разговора водиха Корнелия Славова
и Красимира Даскалова




Разговор с
проф. Катарин Стимпсън