Откриването на III международен театрален фестивал "Радуга" беше бляскаво. Спектакълът "Кралят-елен" на софийския Народен театър "Иван Вазов" така покори зрителите, че след гръмотевичните "браво" и дъжда от ръкопляскания в театралното небе се появи истинска дъга: ярка, радостна и висока. Летвата беше вдигната толкова високо, че трудно ще бъде стигната! Българските актьори изиграха приказката на Карло Гоци така, че многоопитните критици, с които беше пълен салонът, ту се веселиха като деца, ту замираха от усещането, че на сцената става истинско чудо. Освен магическите превръщания, зададени от сеньор Гоци, спектакълът представляваше демонстрация на вълшебството на актьорската игра. Изпълнителят на главната роля Мариус Куркински, който е и режисьор на спектакъла, е известен в родната му България като уникален актьор, събиращ на моноспектаклите си огромни зали. Трупата на поканени от него за този спектакъл актьори дава представа за нивото на майсторство на различни поколения артисти. В спектакъла, в който декорът (сценография - Никола Тороманов) е само два стола, завеси и осветителни тела (просто и гениално), цялото внимание е насочено към актьорите. Класическите персонажи на италианската комедия на маските тук изглеждат съвременни, може би поради иронията, с която изпълнителите играят ролите си. Със същия ироничен подход са решени и костюмите. В самата идея за превъплъщението, интересуваща Гоци, съществува театралност. Конфликтът между тялото и духа, определящ действията на персонажите, става за актьорите "двойна игра" в буквалния смисъл на думата. Когато Куркински играе Дерамо, в тялото на който се е вселила душата на Тарталя, духът на персонажа се преселва от единия актьор в другия, запазвайки и характера, и външните белези. Дарът на лицедейството, който позволява на актьора моментално да мени настроение, емоции, чувства на героя, способността му да се превъплъщава в човек с друг ръст, възраст и нравствени качества, са достойни за отделно обширно изследване. Метаморфозата, ставаща със Смералдина, е по-различна: Рени Врангова внася в комедията истински трагизъм, без който спектакълът не би въздействал така на зрителите. А сцената, в която Анджела разпознава Дерамо, "затворен" в тялото на Чиголоти, предизвика потресение със сценичното си решение: 49 осветителни тела светват едновременно с въздишката на възхищение на всички зрители.

Елена Сидякина


Най-забележителен в "Кралят-елен" е самият Мариус Куркински. Той играе смешно дори тогава, когато даденият момент от спектакъла или от ролята е патетичен или тъжен. Това е върхът на сериозния театър. Трупата през цялото време удържа в спектакъла не приказния, а мрачния и трагически Гоци. Може би тук не е спазен стилът на Гоци, "Кралят-елен" на места прилича на спектакъл по Шекспир, на други - по Чехов. Разпознавам шекспировия Ричард, мейерхолдовия Треплев. Изпълнението на Мариус ми напомня Мейерхолд, както си го представям, че е играл ролите на Пиеро и Треплев. Чуплива кукла, побрала страшно много болка, във вълшебна комическа приказка. Такъв театър се прави много трудно.

Николай Песочински


Може ли да се изкажа непрофесионално? Тази вечер обожавам театъра, както когато бях млада, с всичките ми надежди и илюзии, без разочарованията ми. Това е магически, фантастичен, много мащабен спектакъл. И при цялата му приказност, той е изключително човечен, защото мащабът му, неговият трагизъм, вълшебство, хумор и магия са прекарани през човека. Този спектакъл е много опасен за театралните художници, въобще за изкуството на сценографията. Защото обяснява на тези прекрасни господа, че те не са много-много в час, че не са главните в театъра, нещо, което непрекъснато се опитват да ни докажат Емил Капелюш и Александър Орлов. Много философски спектакъл, празничен, ужасно трагичен. Усеща се националната им култура и присаждането й към културата на италианския карнавал и приказка. Те откриват простата истина, че всичките вълшебства, превръщания, всичко онова страшно, което става с душата ни, всичко божествено - то става с нас, а не все някакъв си там Тарталя да ни е виновен. За това съм благодарна.

Олга Скорочкина


Това е много силен спектакъл по съдържание, по енергия. Мисля, че в спектакъла най-добри са музиката и костюмите, осветлението е направено забележително. Музиката е много емоционална. Въпреки че на места ми беше много сложно да разбирам текста, следях всяко движение на сцената с неподправен интерес.

Нанси Еди, САЩ


(Със съкращения)

От руски Никола Вандов