Sans changement

"Супер" на латински означава "отгоре". Или "който стои над", "който минава оттатък", "който превъзхожда". Тази близост до превъзходната степен предполага, че "Супер събота", предаване "за живота, вселената и всичко останало" между 21 и 23 часа по "Хоризонт", не само не избягва, но и търси сравнения. Така че сравнение да бъде. И, ако за контрапункт добре приляга нещо неутрално, трайно и известно, което не поражда недоразумения и светски ревности, аз бих избрала в тази позиция например бюлетина за нивото на река Дунав в сантиметри, всеки ден от 15 часа по същата програма.
"Супер събота" ангажира вниманието ми за пръв път от много време наскоро, когато заслушах нещо от типа на "Любов от първо позвъняване": момиче в студиото трябваше да избере някой от младежите, обадили се по телефона с желание да се представят и да я спечелят за своята кауза или поне за вечеря от спонсорите. Беше умърлушено и неуместно като за национален ефир. Но ме принуди да изслушам още едно издание на свръхемисията. В нея вече нямаше избор по телефона - съвестно, но безхарактерно водещата Десислава Антонова посвети час и нещо на темата "летовници" (така и не успя да подлъже своя събеседник, съставител на справочника "Български туристически страници", да излезе от облака на общите приказки и да каже каквото и да било за някое конкретно място в България), след което струпа от немай къде куп нееднородни фрагменти с произволна продължителност (5 минути за виртуалното представяне на Ермитажа в Галерията за чуждестранно изкуство, София; 10 минути за Слави-Трифоновата международна номинация; 3 минути модни новини за млади жени а ла Гала; 20 минути за Боб Фос; 2 минути за младия Висоцки, Никита, който гостува с московския театър "Луна" в "Зад канала"). Тъй като предаването е "и за всичко останало", не можем да придиряме в отсъствието на тематична насоченост или структурна яснота. Но за сметка на това унинието му, разпиляността и тъничката информационна подплата не са с нищо оправдани - "Христо Ботев" има далеч по-жизнени предавания дори в делничен ден, та при всички положения не става дума за специфичната умора, синдромът на Старата къща. Дотук едно на нула за дунавския бюлетин, който винаги се движи в рамките на предвидимото отклонение (в сантиметрите, не в съдържанието), но, за разлика от "Супер събота", все пак се развива стегнато, бодро, многогласо, целенасочено и всеки ден различно.
Музиката във вечерното предаване затвърди моето инстинктивно нежелание за музика по БНР извън специализираните предавания: комбинацията между Дженифър Лопес, Нина Николина, "Картини от една изложба" и кавър на "Дорс" сломи още нещо от вярата ми в прогреса. Нов плюс за Бюлетина, който аскетично е отхвърлил не само музиката и авторекламните заставки (тази на "Супер събота" е с патешкото гласче на герой от анимационен филм и стои наистина нагорно), но дори и личността на четците си.
Докато асимилирах несъстоятелността на това, с което съм се наслушала в първия ден от уикенда, водещата за довиждане заяви: "Не се отчайвайте и не се опитвайте да се сравнявате с най-доброто от другите." За да не ви стане мъчно, един вид. Така философията на предаването ми се изясни и се помирих с логиката му. Не и с качеството. В "Супер събота" има точно толкова интрига, колкото в бюлетина за нивото на река Дунав - sans changement. Той обаче поне звучи познато-заклинателно и има оня живец, присъщ на премерените хора и целесъобразните начинания, който в най-добрия случай мотивира, в най-лошия - вдъхва доверие. Претенцията за "превъзходство" и "минаване отвъд" е трудна компания, така че за разтуха и надмогване на ежедневните трудности горещо препоръчвам скромния, но изпипан Бюлетин.

Нева Мичева








От въздуха
подхванато