Горичката

Млад мъж и жена се изнасят далеч от големия град - в къща в гората - за да бъдат сами, за да проверят чувствата си, за да решат как да живеят и пр. Мотивите за усамотението могат да бъдат много. Затворени в тази къща, взаимоотношенията им претърпяват промени, за да стане ясно, че гората е не само място на действието, но и метафора на тези сложни техни взаимоотношения. Миговете на лирични докосвания; страховете от тях; дебнещите тъмнини на потиснатите спомени от детството; загадачният мрак на далечни травми и необходимостта да бъдат преодолени в близостта, но и страхът от близост, са само малка част от причините за трудното придвижване в гората на отношенията между двамата. Пиесата на Дейвид Мамет е вече класическа психологическа пиеса и дава възможност да се изгради сложен разказ за тези взаимоотношения. От вида сценичен разказ зависи и доколко представлението ще бъде успешна, интригуваща интерпретация и доколко ще се превърне в повърхностна илюстрация на емоции. В спектакъла на Илия Бекиров са прекалено ясни емоциите и разминаването между двамата и са съвсем неясни пътищата, по които се движи действието - неговите обрати, мотивите.
Един сложен режисьорски анализ, който да въведе сценичния разказ в лабиринта на "играта" между двамата, да отвори обеми в характерите на мъжа и жената, да проследи специфичната логика на общуването им, отсъства. И затова актьорите (особено Бойка Велкова) се опитват да компенсират тази липса с много "страст" и игра на емоции. Тичането по сцената и сексуалните схватки на могат да покрият равното, еднозначно движение на действието. Еднозначно, защото виждаме единствено, че мъжът е травмиран от спомени в миналото, че страховете му (от мечки и пр. обекти) му пречат да общува пълноценно, но нищо повече от това. И колкото и актьорите да се стараят (особено Бойка Велкова) да изпълнят отношенията между персонажите си с повече сложност, старанието им всуе се отлива във викане или загадъчно шептене - в показ на емоции. А наистина жалко, тъй като в подобен тип театър извеждането на нюансите и вътрешните обрати в отношенията на двойката би дало възможност на актьорите да изпробват възможностите си в изграждането на силни роли. Особено образът на мъжа изглежда плосък като от анимационно филмче. Накрая зрителят дори си отдъхва облекчено, че героинята успява да се измъкне от подобен агресивен тип с "психически" проблеми.
"Гората" на сложните взаимоотношения в една двойка, с която се занимава Мамет и която той превръща в драма, в представлението на Илия Бекиров изглежда много, много рехава. Тя е по-скоро горичка или наскоро залесен парк, в който слънцето е огряло полянките, а под оскъдните сенки са поставени дори пейки за евентуалните зрители.

Виолета Дечева













Реплика
от ложата

Гората от Дейвид Мамет, SIA Advertising и Държавен сатиричен театър, режисьор Илия Бекиров, сценография Невена Кавалджиева, участват Бойка Велкова и Стефан Спасов