Полъхът на Манхатън
С голямо закъснение българската публика се запозна с един от великите реформатори на балетното изкуство - Джордж Баланчин. Грузинец по произход (Георгий Баланчивадзе), роден в Петербург, получил образованието си в прочутата императорска Балетна академия и Санктпетербургската консерватория, той ще остане в историята на танца като "баща на американския балет", създал свой собствен стил, известен като "стил Баланчин" или "неокласика".
Вечерта, посветена на американския балет (тя бе под патронажа на негово превъзходителство посланика на САЩ г-н Джеймс Пардю, с любезното съдействие на Американския център, София, и на продуцентката Ани Колиър), съдържаше освен творба от големия майстор, също и две миниатюри на американските хореографки Ким Тътл и Джуди Скинър. Тъй като пиесите са построени в духа и стила на големия учител, спектакълът бе наречен "Пространствата на Баланчин".
Подобни творби могат да бъдат изпълнени само от високо професионален състав, защото в тях са определящи техническата трудност и виртуозност на хореографския текст. Лора Бошнакова, Трифон Митев, Ивалина Николова, Йоланта Захариева, Владислав Маринов, Дарина Бедева и Виктор Колдамов демонстрираха такива качества в миниатюрата на Ким Тътл "Симфония в три части", създадена по музика на Стравински. "Опитах се - споделя авторката - да преведа музиката на Стравински и да я разположа в пространството". Наистина творбата притежава интересни и талантливи танцови построения, както и умела работа в сценичното пространство, но кодираните внушения и импулси на музикалния текст остават недоразкрити. "Инчертеца" по музика на Бохуслав Мартину, на хореографката Джуди Скинър също е безсюжетна творба (Баланчин е този, който създава новия тип безсюжетен спектакъл, където танцовият образ търси своите корени в музиката, без да остава в нейната сянка и подчиненост), но все пак има водеща тема - това е тема на тревожност, извлечена от музиката. Уязвим и обречен на гибел е различният, неможещият да се приспособява. Тук блести талантът на Веса Тонова, перфектни са и останалите участници, а Ани Колиър се запомня с емоционалността и артистичността на присъствието си. И накрая стигам до прелестната творба (сякаш пълна чаша с пенливо шампанско) на Баланчин - "Кой го е грижа" - музика от популярни мелодии от Гершуин. Повлияна от джаз-танца и духа на Бродуей, творбата излъчва радост, свобода и чувство за хумор. Но това е външната страна на нещата, защото хореографският текст е истинска "душегубка", изискваща от танцьора невероятна издръжливост, виртуозност, желязна техника и висока култура в танца. Може би точно това е секретът на "стила Баланчин". В осемте епизода участват примите Диляна Никифорова, Мария Илиева, Дарина Бедева, както и премиерът Росен Канев и трябва да се гордеем, че националният балет има артисти от такова качество. Разбира се, има още какво да се очаква за постигане на маниера и "духа Манхатън", но като цяло той присъства в по-голямата част от пиесата.

Маргарита Михайлова