Британското кино
играе на сигурно


Игралният дебют на британеца Дом Родероу "Брат ми Том" разказва интимната история на гимназистите Джесика и Том, търсещи убежище от скучния и мъчителен провинциален живот в близката гора. Зад камерата е великият Роби Мюлер. Филмът има награди от Единбург, Санкт Петербург, Сочи... Преди това Дом Родероу снима документални филми по горещи теми: Сараево, Източен Тимор, Казахстан, Рио да Жанейро, Турция.
Дом Родероу бе гост на Шестия международен София Филм Фест.


- Първо искам да ви поздравя за прекрасния филм. Имате доста документални филми, снимани в дигитален формат. Това ли беше една от причините да заснемете и игралния си дебют по този начин?
- Донякъде да, но форматът беше предимно заради темата на филма. Харесва ми чувството при снимането от ръка. От друга страна това понякога улеснява работата.
- От филма лъха преклонение към "Догма".
- Да, наистина. "Догма"-филмите успяха, защото внесоха съдържание във формата и в стила.
- Защо избрахте за оператор точно Роби Мюлер?
- Първоначално имах предвид Алексей Родионов. Обаче продуцентът ми беше немец - по някакъв начин се беше свързал с Роби, дал му сценария и той веднага се съгласил. Преди това ме беше поразил в "Порейки вълните" на Ларс фон Триер.
- "Танцьорка в мрака" не повлия ли също за избора ви?
- Не. "Танцьорка в мрака" излезе едва две седмици, преди да започнем снимки. Не знаех за него изобщо, когато се срещнах с Роби.
- Доколкото знам, "Брат ми Том" е дебют и на двамата главни актьори. Как ги открихте?
- Бен Уишоу бе играл няколко малки роли в два-три игрални и няколко късометражни филма. Ейдриън Роулинс, който се занимава с кастинга, го предложи и веднага се спряхме на него. Между другото, Ейдриън изпълни ролята на д-р Ричардс в "Порейки вълните". В моя филм играе учителя, а и в живота преподава драма в гимназията. И така, Джена Харисън беше в неговия клас.
- Откъде дойде идеята за Шекспир?
- Ейдриън така или иначе щеше да играе учител - защо пък да не бъде по английски. Най-традиционното нещо, което се преподава в училище, е Шекспир. Чудихме се коя негова пиеса ще е най-подходяща за филма и постепенно решихме, че "Сън в лятна нощ" пасва идеално за поставяне в клас.
- И сцените в гората са интерпретация на "Сън в лятна нощ"?
- Няма съзнателна връзка. Може да се каже, че всичко това с Шекспир наистина е съвпадение. Има и препратки към Библията - те също не са нарочни. Винаги могат да се намерят връзки с Библията, Шекспир или митологии, тъй като това са универсални неща.
- В действието и посланието на филма са намесени сериозно порядките в католическата църква. Нормално ли е тя да има подобно влияние в такова отдалечено градче?
- Не. Англия е протестантска страна. Католиците са малцинство. Обаче не може да става дума за протестантската църква, тъй като днес тя няма почти никакво влияние - изобщо не се намесва в живота на хората. Докато при католическите възпитаници е много силен моментът с вината, греха и опрощението. Те често имат подобни преживявания в детството. Привлече ме голямата тема за изкуплението на греховете чрез страдание и кръв. Това кристализира в начина, по който действа църквата по принцип. Можеше със същия успех да бъде и православната църква, но аз не знам много за нея. Всъщност никога не съм харесвал религията - атеист съм.
- Очевидно е, че "Брат ми Том" не е комерсиално ориентиран филм. Какво мислите за касовите британски филми като "Били Елиът" например?
- (Учудено) Не е ли комерсиален? (Смях) Никога не съм харесвал комерсиалното кино (включително и "Били Елиът"). Като се замисля, няма британски касов филм през последните десетина години, който да ме е грабнал. Може би "Трейнспотинг", защото първо е страхотен филм, а после - хит. Британското кино като цяло играе на сигурно: ориентира се към Холивуд, обърнало е гръб на Европа. Нещо, което го спъва не от вчера. За европейските страни по принцип е много по-лесно да направят некомерсиален филм, тъй като по-трудно събират средства за блокбастър. Ако не бях намерил бързо хората, които вложиха средствата си в моя филм, "Брат ми Том" най-вероятно щеше доста да се забави и изобщо да не се появи тук например. В Англия имаме неколцина режисьори, като Кен Лоуч например, които винаги са били интересни, дори да се издънят. Не мога да се сетя в момента за британски режисьор, който да е правил само свестни неща. Всички отиват към Щатите или започват да снимат реклами.
- Може ли да се каже, че в момента няма голямо явление в британското кино, подобно на Дерек Джарман преди години?
- Наистина няма. Е, съществува един Питър Грийнауей, но той получава пари от Холандия. Има и некомерсиални режисьори - не знам дали сте чували за Ендрю Котинг например. Игралният му дебют This Filthy Earth излезе тази година. Това е най-интересното нещо, което съм гледал от доста време насам. Уникален филм. Андрю продължава да снима и обещава да бъде любопитен и в бъдеще. Но като цяло британската филмова действителност е твърде постна.
- Проявявате ли интерес към балканското кино?
- Не, никакъв. (Смях) Това е шега. Прекарах много време в Югославия. На Балканите идвам редовно от 1982 насам. Регионът е много интересен. Югославски филми съм гледал много - имат изключително популярни режисьори. Но не съм гледал български филм.
- Върху какво работите в момента?
- Надявам се да снимам нещо това лято, което ще бъде изцяло импровизирано от актьори - т.е. няма да има писан сценарий. Иначе големият ми проект е филм по Достоевски. Искам да взема любими герои от романите му, да ги ситуирам в съвременна Великобритания и да ги пратя заедно по пътя. Не знам дали ще мога да намеря пари за това, защото Достоевски не е много комерсиален.
- Смятате ли да продължите заниманията с документално кино?
- Не. Всъщност никога не съм се интересувал много от него. Толкова е хубаво да направиш игрален филм, че никога не бих се върнал към документалистиката...

Разговора води Олег Константинов




Разговор с
Дом Родероу