Въпроси към Дубравка Угрешич
Дали човек е евтина хотелска стая, в която се редуват - но никога не усядат! -най-различни самоличности? Или пък е урва от историческа памет? От неосъществени бягства?
И кого представя писателят в чужбина? Своята дарба или своята родина? Ами ако от тях не е останало нищо?
Какво се случва на срещата между (незначителни) писатели? Секс? Или смърт? Или, Боже опази, и двете? Какво въобще означава днес да си писател? Да се сражаваш с националните си комплекси? Да жонглираш с центъра и периферията? С идеологическите натъртвания? Или да се разпознаваш чрез половия ищах?
Да пътуваш от сборище на сборище, включително и описаните Загребските литературни разговори... (А защо никой български писател не описа искрено Софийските писателски срещи?) И кога точно писателството се превръща в политически кич?
Откъде почва достойнството и къде свършва скверността на емиграцията? Дали всеки истински писател всъщност не представлява една бивша Югославия?
***
Ето такива въпроси бих задал на световноизвестната хърватска писателка Дубравка Угрешич, след като прочетох публикувания й току-що на български макабрен роман "Форсирането на романа река" (превод от хърватски Жела Георгиева, издателство "Стигмати").
Макар и написан през 1988 г., много от засегнатите в него културни и политически реалии вече са непроумяеми за препатилите и нечетливи за последвалите ги поколения. Но продължават да завладяват.
И знам, че отговорите на Дубравка Угрешич ще бъдат забавни и остроумни, честни и болезнени...
Че тази седмица ще ги чуем в София.

М.Б.