Философско кафене
Първата сбирка на Философско кафене "На теория... и на практика" събра мнозинство философи и малцинство публика в задушевен и разпръснат разговор (7 юни т.г., кафето на НБУ). Повод за "философското бърборене с елемент на съзерцание" беше представянето на новата бакалавърска програма "Философия" на частния университет.
Предварителните въпроси "Има ли етика в политиката и политика в етиката?", "Нов" морал в образованието?", на които трябваше да отговаря мълчаливият зам.-министър на образованието Анастас Герджиков, останаха на заден план. За сметка на тях непринудено бяха обсъдени позитивните и негативните асоциации, с които се свързва идеята за философско кафене; функциите на образованието и философията в съвременния свят; индикациите, които рекламата дава за състоянието на обществото и неговите ценности.
Георг Краев предложи предакадемичната форма за дискусии да се преименува на "Кафене за философски размисли", за да не напомня Ганковото кафене. Той се отнесе скептично към разиграването на знания в стил "Ей, колко ги познаваме европейците!" и приписа на философското кафене европейска, т.е. небългарска принадлежност. Възразиха му, че си служи с природно мислене за културни феномени.
Други пък (Димитър Вацов, Емил Григоров) се опитаха да внесат академизъм, предлагайки различни подходи (есенциалистки, антропологичен, универсалистки, метафизичен) към обекта на дискусии. Обаче опитите за дисциплиниране на мисълта бяха отхвърлени като неподходящи за свободния разговор.
Когато думата беше дадена на Анастас Герджиков, той очерта като философски, а не като политически въпроса за целта на образованието и върна "топката" в полето на философите.
Лидия Денкова определи функцията на образованието като "образяване, придаване на човешки образ" и цитира дефиниция, според която "образованието е единствената антифаталистична нагласа на човека от XXI в.".
По-нататък разговорът "се стесни" върху бъдещето на философията. Според Богдан Богданов философската наука трябва да се разпадне на "междинни метафизики, които да освобождават другите дисциплини от естествената глупост, натрупвана в тях". Той каза, че във всички дисциплини се философства, но чистата философия просто е безполезна.
Впоследствие насъбраната дискусионна инерция се изсипа върху рекламата, която (заедно със спорта) била "една от бедите на човечеството". Тук проф. Богданов възрази, че всички продукти имат някакъв духовен коефициент, а кризата на ценности е заради "нашата собствена умора пред релето, което ни предлага съвременността".
Тук се намеси един "баща на кандидат-философ", който се вживя в ролята на "циганчето от Шекер махала", което - ако присъствало на Философското кафене - щяло да попита: "Каква е далаверата тук?"...

Анахит Хачикян