Театрални конвулсии
Откакто тече скандалът около Народния театър, имам смътното усещане, че съм попаднала в нещо, приличащо на омагьосаните кръгове на "зрелия" социализъм. Тогава, заради социалната критичност на даден художествен факт, доброволно си затваряхме очите пред очевидната му естетическа несъстоятелност. И заради думите (или намеците) срещу властта бяхме готови да го обявим почти за естетически шедьовър. (Не е изключено точно заради тогавашната ни "критическа толерантност" днес с прискърбие да констатираме, че рафтовете с шедьоврите са полупразни.)
"Чернобялото" четене на ситуацията, за онова време може би оправдано, днес не води до никъде. Обратното, задънва всички възможни изходи. Това напоследък се видя ясно по повод всичко, което се случва (или не се случва) в Народния театър. Ако проследим хронологията на скандала, ще видим, че докато се водеше спорът с Министерството на културата (за парното ли, за друго ли? - вече забравих), все още беше възможно, покрай парното, да се заговори за по-важни неща - ставащи и в Народния театър, и вън от него. Гилдията обаче (тук не изключвам и себе си), поради леност или може би скрупули - как да кажеш на Александър Морфов, че и той не е ангел, когато срещу него стои ръководството на едно министерство-недоразумение! - проспа този миг и за пореден път се лиши от правото да говори критично и сериозно за себе си. За да е убедителна в критичността си към другите.
Положението зацикли в мига, когато на тепиха срещу Александър Морфов, наред с министерството (или вместо него), застана Мирослава Кортенска. Бойното поле се разцепи на две и доскоро теоретически възможното критично говорене стана трудно, даже неприлично. Всяко усъмняване в "непогрешимостта" на едната позиция автоматически те изстрелваше в лагера на противника. Междувременно причините за скандала бяха ловко подменени и от принципен спор между държава и културен институт той се изроди в лична война. В която си принуден да избираш от двете злини по-малката. (Животът ни напоследък е пълен с подобни "алтернативи", които водят в крайна сметка до безволие и апатия.)
И така, пространството се оказа запушено... Не остана и метър свободна територия за какъвто и да е конструктивен разговор. Невъзможно стана да бъде обсъждана "епохата Морфов" в ръководството на Народния театър, след като насреща му се беше изправила одиозната фигура на Кортенска.
Как да разговаряш за липсата на репертоар (или за неговата случайност), за безотговорното отношение към стогодишния юбилей на театъра, след като думите ти автоматически ще бъдат употребени за вече широко тиражираните интригантски подмятания, популистки инсинуации и слугинско ровичкане в хонорарни листове? Как да кажеш на Морфов, че собственото му творческо "зацикляне" не може да бъде дълго крито зад грижата за театъра; че той първо трябва да се справи със собствения си дискомфорт и после да организира пресконференции с единствената цел на произнесе бомбастични и нищо незначещи изречения... Как да го направиш, след като аргументацията ти ще бъде лепната към фраза от типа: "Ето, и други твърдят, че Морфов е бездарен гастарбайтер!". Как да заговориш сериозно за т.нар. Театър на последния етаж - една сама по себе си прекрасна идея, която пред очите на Морфов Елин Рахнев успя да сведе до Клуб на българския графоман - след като Кортенска само това чака, за да започне назидателно да свежда до знанието на театралите кой и каква драматургия може да пише. Как да бъдеш критичен и отговорен в претенциите си към един национален институт, когато срещу този институт стои и Кортенска - човек нечистоплътен, неподбиращ средства, посягащ дори на покойници заради разправата си с хора; и заради домогването до някоя важна служба - Национална телевизия ли ще бъде, Народен театър ли, няма значение. Каквото дадат...
Как да стане цялата тази работа?
... И все пак, струва си (за последно) да опитаме да говорим сериозно! За Морфов, за Народния театър, за театъра въобще. Искам да вярвам, че подобен разговор е възможен. И че предстои. Но първо да заскобим лицето Кортенска. От лешояди българският театър никога добро не е видял.

Копринка Червенкова