Пак тези матури
Задават се задължителни матури в края на средното образование и както при всяка реформа шокът е хем повсеместен, хем логичен. Учениците явно се чувстват като бегачи на дълги разстояния, на които след финалния спринт са им добавили още стотина метра бягане с препятствия. След първия откос пробни двойки вече се чу и първата размяна на реплики в стил "на сега, нали ви казвах". От Министерството на образованието твърдят, че това е единственият начин, по който можем да свържем системата си на средно образование с европейската.
Мнозина заявиха, че тъпа тема може да роди само тъпотии. Други се изсмяха, че цялата неграмотност на учениците лъсна за пореден път. Повечето българисти са убедени, че матурата е най-добрият, последен и единствен шанс ученикът да се изправи насаме с "Мамино детенце". Валери Найденов пък предложи американската система на тестове, която е ненапрягаща и със сигурност изпробвана върху двеста милиона. Естествено, най-обезпокоени са потърпевшите, защото се питат какво ще стане с тях.
Глобално погледнато, не би трябвало да стане нищо. Университетите всяка година обявяват бройките за прием в различните специалности и тези открити места със или без матури ще бъдат запълнени от най-добре класиралите се. Всеки от проверяващите знае, че ако изпитът е лесен, студентите влизат с по-висок бал, ако е "непосилно" труден, просто влизат с по-нисък. След като матурата е една и съща за всички и никой не е освободен от нея, проблемът пада еднакво върху всяка глава. Тогава защо едни ще са по-недоволни от други?
През 1974 г. американският психолог Дж. Лийт провежда серия от експерименти с ученици и студенти. По онова време мненията на педагозите са разделени по въпроса коя система на преподаване е по-добра - старата, при която учителят първо разяснява урока на дъската, а после класът се упражнява върху зададения материал, или новата, при която ученикът, чрез предварителни упражнения, въпроси и отговори, е стимулиран сам да се добере до плана на урока. В един от опитите двеста студенти се разделят на групи и им се преподава генетика по един от двата начина. От изпитите накрая се оказва, че групите се справят с еднакъв среден успех.
На индивидуално ниво обаче, анализът разкрива поредица от лични драми. При старата система (преподаване-упражнения) отличните оценки принадлежат на интровертите - тези, които се травмират от промените и са склонни да се задълбочават в отделно взет проблем. При новата система (упражнения-преподаване) облагодетелствани са екстровертите - тези, които предпочитат разнообразието и по-лесно правят връзки между нещата. Успехът на едните се оказва за сметка на другите, а средните аритметични данни остават еднакви.
Кой печели и кой губи при новата реформа в образованието, при положение, че резултатите ще се оценяват еднакво за цяла България и това ще бъде контролирано на университетско ниво? Печелят децата от реномираните гимназии, от централните градове и онези, които имат финансовата възможност да си осигурят добри частни учители. Губят хората от затънтените училища и местата, където в семействата не се говори "книжовен" български.
По принцип не би трябвало това да изглежда като проблем, защото при кандидатстудентските изпити пресяването си остава еднакво за всички. Въпросът обаче е, че успехът в дипломите на кандидатите досега следваше някаква своя си, неуеднаквена логика. Така се случваше възпитаник на немската софийска гимназия с петици в дипломата да окупира челната класация на университетските изпити и отличник от Костинброд да успее да се прекатурне над летвата едва след арбитраж. Критериите за оценка са различни за всяко училище и по-скромните са най-склонни да понадуят шестиците на изпроводяк.
След пробната матура резултатите лъснаха в своя "чистий бляск". Учениците от Хасково, например, са изкарали 87 на сто двойки по математика. Не са знаели, не са се справили! Погледнато от този ъгъл въвеждането на универсална система за оценяване още от гимназиите, независимо как и върху какво ще се провежда изпитът, е едно разширяване на територията на истината, на безпристрастното оценяване на реалните постижения за сметка на измислените. Това е и добър повод средните училища из цяла България да си приведат нивото на преподаване в тон с действителността. Докато средните училища си привеждат нивото обаче, чудя се, какво бих направила аз, ако бях интелигентна ученичка от Хасково, обзета от справедливото желание да продължа образованието си на по-висока степен? Определено, бих протестирала докрай.

Кристин Димитрова