Фестивалът в Стара Загора
Да се поддържа този 35-годишен фестивал - уникат във времена като нашите - е нещо като нежна лудост. Трябва поне вярата, че не си сам. Трябва да има и кой да ти повярва. Дори когато не ти идват на крак софиянци с "Война и мир", русенци с "Еленово царство" и варненци със "Симоне Боканегра". Моделът се оказа жилав, в съчетание от повече жанрови разновидности. В основата на сегашния фестивал отново са творби за музикална сцена. Показват ги ансамблово или с отделни свои състави Старозагорската опера, ММТ"Константин Кисимов"- Велико Търново, Оперно-филхармоничното дружество на Пловдив, Учебният театър на ДМА "Панчо Владигеров". Свири се в камерни и симфонични оркестри; пеят се опери и оперети, танцува се балетна музика от ХХ век и експериментално съчетание на ансамбъла за народни песни и танци "Загоре"; излиза се на Античния форум - една придобивка за фестивала. Върху основното ядро са замислени още два дяла: Втори фестивал на музикално-сценичното творчество за деца (първият беше преди години - помните ли, когато инициативата намери съмишленик у Наталия Сац) и станалата вече традиционна Сцена на младия изпълнител за възпитаници от СМУ "Христина Морфова". Четиридесет и повече дни и вечери продължава празникът.
Бях на откриването - оперен концерт с наслов "Музикалните послания на Европа". Прозвуча умно замислена и осъществена програма от италианския ХIХ век. Пяха певци, за които трудно бих намерила по-точно определение от неопределеното "България и Европа": Дарина Такова, Бойко Цветанов, Живко Пранчев. Лучано ди Мартино, главният диригент на Старозагорската опера, е музикант със солидно изграден художествен вкус и съвместните му сезони с театъра изведоха съставите, оркестъра и група певци до ниво, равностойно с върховите постижения на Старозагорската опера през годините. Концертът бе поредно доказателство за умението да бъдат подбирани и представяни и музиката, и интерпретаторите във вечерта. Междувременно Лучано ди Мартино видимо е разширил изразната амплитуда на жестовете си и в одухотвореното му излъчване са навлезли по-ярки емоционални контрасти. За съжаление, нивото на театъра-домакин рязко падна с представлението на "Трубадур", макар също с участието на първокласни солисти, като Калуди Калудов, Стефка Минева, Офелия Христова, Живко Пранчев и Александър Марулев. Постановка от последния сезон, "Трубадур" прозвуча вяло, вехто и уморено, с отделни въздействащи мигове едва в края на представлението.
Празничен бе коцертът на прочутия български Камерен оркестър - Добрич, дирижиран от Божидар Бонев. Заслужава си славата този състав. В една добре изградена програма (Шуберт в преработка на Малер, Паганини и Александър Йосифов с творба, богата с темброви и хармонични идеи) добричани демонстрираха гъвкав и изразителен ансамблов звук, разнообразни стилистични умения, устойчиво ниво на музикантския професионализъм.
Системното представяне на ученици от музикалното училище в Стара Загора придава на фестивала още едно измерение. Тазгодишната сцена на младия изпълнител започна с концерт на кларнетиста Жеко Керанов и пианиста Владислав Петров, добре обучавани музиканти със също тъй добро сценично самочувствие.
Инак в Стара Загора се случват хубави неща. Възстановяват опожарената опера, превръщат градските хали в художествена галерия. Ще рече - продължава традицията обществеността на града да мисли за културата. А това е толкова фестивално.

Розалия Бикс