Решение - 1
на Европейската комисия
- Какви са очакванията в Белгия за "българската" Европалия?
- Трябва да разграничим организаторите от широката публика. Организаторът има своето стратегическо и философско поведение - ние търсим да представим страни, които си струва да бъдат представени чрез културата си; страни, които по принцип принадлежат на европейската култура и чието представяне би задълбочило взаимното опознаване на различните части от тази култура. (Казвам "по принцип", защото имаше две изключения - представихме Япония и Мексико, но повече изключения няма да има.) В представянето на многообразието на европейската култура през последните няколко години ние, организаторите, сме привлечени от страните, които търсят сближаването си с Европейския съюз и които са напълно европейски, дори и да не му принадлежат. Широката публика, мисля, почти напълно не познава България. Обяснението главно е в миналото разделение на Европа, продължило повече от 40 години - в съзнанието на хората се получи някакво смесване на страните: за Централна и Югоизточна Европа въобще не се говореше, говореше се за "Изтока", а Изтокът бе нещо като придатък на Съветския съюз - и тъй като хората не познаваха добре географията, Изтокът беше за тях едно цяло, без особени различия вътре в него.
- Имате вече опит с представянето на Полша, Чехия и Унгария. Започна ли публиката да променя погледа си към "другата Европа"?
- Да, широката публика започна да се запознава с нюансите в културите, започна да разбира колко много бърка, смесвайки страните, да разбира, че зад едновремешния "Изток" стоят различни особености - народи, страни, култури, поведения... Мисля, че така ще бъде и с България. Ние мислим, че България е много важна страна, в нея има нещо тайнствено, ако ми е позволено да го кажа. По-образованите сигурно познават Мистерията на българските гласове. В момента в Белгия има повишен интерес към религиозната музика, и по-специално към православната музика. Понеже сме предимно католическа страна (по традиция, днес нивото на практикуващите католици е сведено до 12 - 15 %), любопитството към този тип музика е голямо. У нас България е позната и с отрицателни клишета - основателни или не; в същото време има много български творци, предимно музиканти, които се представят в Белгия редовно и са познати на публиката. Трябва да кажа, че има и немалко български писатели, които са преведени - на френски, но и на нидерландски. Следим внимателно и политическите развития у вас, възползваме се от честите посещения на български политици в Брюксел. Съществува и феноменът на българския министър-председател, който е все пак свързан роднински с белгийското кралско семейство - не че това въодушевява масите, но е все пак нещо, което се забелязва. Всички тези неща се наслагват - не дават цялостен образ, но събуждат любопитство. Така че, ако отговорим на любопитството към тайнственото, към българските особености, обзалагам се, че България ще предизвика по-голям интерес от други страни.
- В белгийската преса може да се прочете, че посещаемостта на Полша е била под очакваната.
- Аз не съм бил комисар на полската проява, не знам нещата в детайли. Всяка година, за всяка страна, комисарят на Европалия е различен; обикновено се избират хора от света на бизнеса, те са натоварени да управляват проявите като един голям проект, да намират финансови средства, да организират екипи и т.н. Аз съм работил в тежката индустрия, в застрахователния бизнес, а сега се занимавам с организацията на здравеопазването в моята страна. Полу-обществена, полу-частна работа. Миналата година комисар беше ръководител на химическа фирма, следващата година ще бъде един бивш посланик.
- Да ви попитам тогава какви проблеми възникват при работа с бившите "източни" страни.
- Българите са доста скромни хора, не са арогантни, нещо, което улеснява много сътрудничеството. Някои страни хвърлиха много пари, мислеха, че с пари всичко може да се направи. Не е съвсем така, например мисля, че не трябва да се организират твърде много прояви. Ако си само ти на пазара, е добре, но в Белгия пазарът на културни прояви е голям. И България няма да е сама на пазара. Например само Филхармоничното общество организира 300 концерта годишно в Брюксел. Аз съм подпредседател на един голям фестивал, който организира 68 концерта годишно. И т.н. В Брюксел три различни концерта в една вечер са нещо обичайна. Т. е. в ситуацията на конкуренция трябва да се търси качеството. И оригиналността. Трябва да се търси нещо, за което хората са готови да излязат от къщи вечер и да отидат на тази именно проява, а не другаде. Подходът - не ми се ще да го казвам по този начин, но все пак - трябва да бъде като за добър маркетинг. Не може да се представи всичко, трябва да се определят цели, достижими цели. А и при избора винаги трябва да се има предвид, че някои неща не "проработват" в Белгия.
Заедно с българската страна решихме да се концентрираме върху по-ограничен брой прояви. Освен това през цялото време трябва да помним, че организацията беше твърде много забавена по време на политическите промени във вашата страна.

- В България е неминуемо да се появи дебат по избраното. Как става изборът?
- Това е сложен процес, в смисъл, че в споразумението е казано, че България предлага, а решението се взема общо, като белгийската страна информира партньора си за шансовете за успех, за техническите възможности, за куп оперативни неща. В действителност изключително рядко ние като Европалия сме отказвали неща. Има и още нещо, дори когато двете страни се съгласяват, че дадена проява е стойностна, ние пробваме възможностите - защото често организатори не сме самите ние, например в музиката ние се обръщаме към различни организатори в страната (целта ни тази година е Европалия да не остане само в Брюксел, все пак има 9 милиона белгийци, които живеят другаде). Случва се да предложим спектакъл и да констатираме, че отговорите са по-скоро отрицателни. Опитваме се да убеждаваме. Но понякога се случва превъзходен хор да е твърде многоброен. Всичко има и финансова страна - транспорт и прочие. В реални цифри очакваните приходи от билети, съпоставени със самолетните билети и т.н. разходи... Бюджетът ни често се оказва скромен. Та процесът на взимане на решения не се състои в това България да предлага, а излегнали се във фотьойла, белгийците да казват: това ни харесва, това - не. Нещата са много повече диалог, обмен. Още нещо по избора: от самото начало предложихме да работим в по-едър мащаб - да има няколко големи изложби, да очертаем освен това всички важни тенденции в българската култура, да се опитаме да бъдем представителни.
- Така или иначе, акцентите са върху културното наследство.
- Опитахме с мадам Барух да направим всичко възможно за съвременното изкуство, но когато сроковете са преминати с една, че и с две години... Аз съм вицепрезидент на най-големия белгийски фестивал - в момента програмираме 2004 година. Трудно е през 2002 г. да включим допълнителни неща за 2002 година. Но да погледнем на всичко това другояче - каква е целта? Да представим България и да накараме белгийците да открият една страна, горда с културата си. Дори и с изключителното си минало - ако аз бях българин, щях да гледам на Европалия като на един голям прозорец, като на едно голямо отваряне към света - и след това не бих спрял с представянето на културата си, бих използвал "пробива" - и тогава бих представил по-детайлно отделните си качества. Ето, например амбицията да покажеш сега най-съвременната си музика... Аз добре знам какво значи съвременна музика, знам какво значи да събереш на съвременна музика 200 души публика! При една от миналите Европалии на концерт на съвременна музика (при това на признати съвременни композитори!) имаше трима души публика и 46 музиканти на сцената. Катастрофа! За да се направи такъв концерт, публиката трябва да е специално подготвена, да е заинтригувана от авторите, от изпълнителите, концертът да изявява тенденции и т. н.
Докато например тракийската изложба представя едно всеобщо признато минало, изкуството по българските земи, което белгийската публика ще бъде заинтересувана да види. И в съзнанието на всеки посетител ще остане засилен интерес към вашата страна, която има такова богато наследство. Този интерес може да се използва след това, да се запознае той по-детайлно с прояви на съвременната ви култура.

- Има ли проблеми фондация "Европалия"?
- Смятам, че всяка културна организация в Белгия е загрижена за съществуването си в средносрочен план. Вече е трудно за едно сдружение да организира всичко само - както в икономиката фирмите се търсят една-друга за обща дейност, така и в културата всички търсим партньори. Европалия също започва по-интензивни контакти. В Брюксел ще работим вече заедно с Le Palais des Beaux-arts. Европалия редовно има финансови трудности. Трудно е да се обясни това понякога, защото всички смятат, че сме богати - и наистина Белгия е богата страна, - но това не значи, че културните й институции са богати. Парите никога не са там, където трябва да бъдат... И преди месец стигнахме до споразумение с белгийския министър-председател (който има предимството да е човек, отворен към културата), намерихме финансово решение за следващите издания на Европалия: като се удвои бюджетът, като се провеждат през година и като сдвоим усилията си с Le Palais des Beaux-arts, така се постигат икономии в управлението на дейността.
Освен това всяка организация има тенденция с течение на времето да се вкостенява - нужни са нови хора, нови идеи, те засилват динамичността на организацията. Сега подмладяваме Европалия, идват нови, чудесни специалисти и съм сигурен, че в бъдеще тя ще продължи дейността си, съюзявайки се и с други културни организации - в Анверс и другаде из Белгия.

- Доволен ли сте от степента на готовност на българските прояви?
- "Тракийското злато" - да, разбира се. За "Религиозното изкуство" съм убеден, че трябва да го поставим в една смислена/смислова рамка. Рамката е важна, трябва да разкажем на посетителите, че през отоманското владичество религията е играла определена роля - ако те отидат да гледат само икони, пропуснали сме целта си. Трябва добре да работим, за да може изложбата да е издържана педагогически, ако мога така да кажа.
Изложбата върху традициите, там съм доста спокоен, в Ганд има музей със същия профил като вашия етнографски, със същия подход към нещата и ще направим една паралелна изложба - например, в 1840 сватбите се празнуваха така в България и така в Белгия. Ще бъде много любопитен този паралелизъм. Една изложба поставяше проблеми в началото - "Стари фотографии от София" - не виждах как ще привлечем публика, когато не познаваш сегашна София, как ще ти е любопитно какво е било някога. Но намерихме друго решение - има една верига за книги и дискове Фнак, имат 5 магазина в Белгия - те ще се редуват в едно доста продължително време да излагат в изложбената си зала до входа тези фотографии; ще използваме случая, там ще се продават и преводите на българска литература, както и CD-та, когато има. Като музика имаме вече продадени 67 концерта в цялата страна - това е добра новина, по-малко добрата е, че има още някои спектакли, които са много добри, но трябва да се опитаме да ги осигурим комерсиално, а това в малкото време, което остава, е твърде трудно. Това, което ми липсва, е живописта. В тази област е трябвало да бъдем по-внимателни - и вие, и ние - в началото. Но тук, в София, обещах, че ако в кратки срокове се предложи нищо наистина интересно, ние ще направим всичко възможно то да бъде видяно от белгийската публика.
Сега остава комуникацията. Тук сме с белгийски журналисти, много е важно да осигурим информирането на белгийската общественост. Вие също можете да допринесете за това. Трябва да се говори за България, за всичко в България, за интересния й народ, страна, която си струва да бъде посетена, икономика, която опитва да се развие и т. н.

- Има в Европа проблем с малките страни, чиято култура трудно може да бъде чута. Финландия, Унгария, България... Това отнася ли се и до Белгия?
- Отнася се и до Белгия. Например валонците трудно си намират място под сянката на Франция. За фламандците е още по-сложно - заедно с Холандия общо сме 21 милиона, но това са две различни страни и не винаги сме на една дължина на вълната. Знаете ли, Решение - 1 на Европейската комисия от 1958 г. (всичките й решения са номерирани) е, че в Европа официални езици са езиците на всички страни-членки. Мисля, че общото ни, европейско, взаимно опознаване е процес...

Разговора води Христо Буцев



Разговор с
Дирк Ренар,
генерален комисар на Европалия - България 2002