Дебат на деня:
Идването на папата
В началото Калин Янакиев заяви, че в мъглявината на културното обществено мнение у нас около папската визита са се носели няколко неясно изказани и неверни тези. Първата от тях е убеждението, че между католицизма и православието днес не съществуват други различия, освен култово-обредните и културно-историческите, както и различията във външната форма и във философско-богословския изказ.
Втората невярна теза е, че католиците днес били склонни да признаят православните напълно, без да изискват промяна от тях; че са готови да не отделят православните от себе си заради специфичните им различия и че ние сме били тези, които превръщат различията с католицизма в съществени и дълбоки.
Третата невярна теза е, че католиците са готови да се обединим в една Църква, а ние - поради странния си гръко-славянски инат - не желаем да го направим. Четвъртата невярна теза гласи, че папата е готов да отиде във всяка страна с преобладаващо православно население, но и тук, както навсякъде, Православната църква се противи.
Обаче и според двете изповедания различия има, заяви Калин Янакиев. Ученият обстойно се спря на тях в църковно-дисциплинарната, литургическата и есхатологическата сфера, както и в областта на Мариологията.
Изброеното дотук даде основания на Калин Янакиев да заяви, че между двете вероизповедания съществуват съществени различия и независимо от добрата воля на съвременната Католическа църква и нейния глава папа Йоан Павел II, те не могат да бъдат заобиколени и опразнени.
Янакиев отбеляза твърдението на католицизма, че друга Христова църква освен Католическата няма. По тази логика ние, православните, сме църква, доколкото сме католици, но не сме самата Църква, доколкото сме нетъкмо католици, поясни Янакиев. Ние сме недокатолици, доколкото не сме в общение с апостол Петър, който е римският епископ и от общението с когото църковните общности стават Църква. Така е според Католическата църква - на православните се разрешава да могат да бъдат спасени.
Как католическата църква определя православните? Вторият Ватикански събор ни дефинира като схизматици, но не ни обвинява в разколна воля, защото сме наследили тази отделеност много отдавна и следователно грехът на субективното схизматичество не ни се вменява... Така, освен недокатолици, сме и недосхизматици.
Освен това Първият Ватикански събор не е отменен от Католическата църква, той дори не е произведен в поместен събор, т.е. още е смятан за вселенски - това означава, че тези, които не са се събрали там, не принадлежат на църквата. На този събор са взети и такива решения: "Ако някой каже, че римският понтифекс има просто служба на надзорничество и водачество, а не пълната и върховна власт на юрисдикцията на цялата църква, или пък даже я има само в делата на вярата и морала, а не също и в онези, засягащи дисциплината и управлението на църквата, пръсната в целия свят, или че той има само главната част, а не абсолютната пълнота на тази власт, или че тази власт не е ординерна и непосредствена и върху всеки пастир и верен, да бъде анатема."
"Ти си извън тялото на църквата, а само в него можеш да се спасиш от смъртта", е смисълът на произнесената "анатема", поясни Калин Янакиев.
Какви сме ние тогава? Еретици или хора, които могат да бъдат спасени? И в рамките на православието могат да бъдат чути ревностни твърдения, че католиците са еретици, но официалната му позиция твърди, че католиците са схизматици. Така че не сме ние тези, които строго се отделяме от католиците, а те се отделят от нас, заключи Янакиев.
Положението на папата е двусмислено и той не може да бъде приет с отворени обятия, както разсъждава политическото обществено мнение у нас. Kак ще сме едно с католиците, след като на Втория Ватикански събор те формулират православните като хора, които биха могли да се спасят, макар да не принадлежат към църквата, след като от друга страна от Първия Ватикански събор ние сме поставени под анатема. Кое от двете да тълкуваме като вярно, попита Янакиев. Ако днешното становище е в сила, то Първият Ватикански събор греши и папата се е заблудил.
В своето изложение Георги Каприев сметна, че изказванията на Калин Янакиев по повод двата Ватикански събора са твърде меки, а и че твърде бързо е приключил сметките си с историята. Каприев е убеден, че взаимното отпадане на анатемите между Рим и Константинопол от 1054 г. не означава, че двете църкви вече са близки. "Вдигнати са анатемите между отделни личности, но не и между църквите", веднага се намеси Янакиев.
Каприев смята, че въпреки невъзможността за евхаристийно общение, православните и католическите богослови могат да седнат на експертен догматичен разговор. А и мненията в средите и на православни, и на католици относно общуването между тях са много шарени. "Нямаме никакви основания днес да смятаме, че говорим за една и съща Църква, когато визираме католицизма и православието." Ученият не е оптимист, че близките поколения могат да доживеят сливането на двете изповедания.."Но ние сме длъжни да правим някакви неща: епископ Йоан в Рилския манастир каза пред римския папа, че стените между двете църкви са издигани от хора и че те не стигат до небето", припомни Каприев. Някои богослови, които днес имат думата в православието, настояват върху пълното неглижиране на отношенията с Католическата църква и върху отказ от всякакъв диалог. Тази позиция възниква след края на ХV в. като общо мнение на Константинополската патриаршия и Руската църква. Подобно поведение е исторически обяснимо, правилно и здравословно в тогавашните ужасяващи условия. Но да продължаваме да твърдим, че днес православието трябва да вземе същото лекарство, е медицински неправилно. Другата крайна позиция представлява лош икуменизъм: "Какво тук ще ми цитирате разни събори, Бог ни обича...". Такова изказване е най-вредното и единственият негов резултат е увеличаването на православните мъченици. Тук Каприев даде примери с Лионския и Флорентино-Ферарския събор, на които единяващият диалог между православни и католици е бил претупан. Ние нямаме никаква изгода от подобни прибързани действия, изтъкна Каприев, църквата е в света, а той много се е променил. Днес не се делим на православни, католици и протестанти - днес християните са малцинство.
Католици и християни не трябва да се страхуват от дебат, защото в него има безкрайно много пътища. Българските медии очакваха, че когато патриарх Максим и папа Йоан Павел II се срещнат и прегърнат, от това различията между двете църкви ще паднат. Така различия обаче не падат, колкото и да беше спазена мярата в общуването между двамата йерарси...
"Между православни и католици, а защо не и протестанти, трябват разговори на експертно високотеоретическо ниво, с цялата им острота и нелицеприятност, в ситуация на истинска търпимост.
Трябва да се види историческият генезис на различията и как точно стоят те днес. Много е важно да не се правят петилетни планове за тези диалози и глупави ходове", призова Каприев. Той оцени позитивно църковно-политическото и държавно-политическото значение на папското посещение у нас, защото само в рамките на един "темелен диалог", а не чрез подмятания, демонстрация на мускули на благочестие или блюдолизничество може да започне сериозният разговор между вероизповеданията.
Калин Янакиев също настоя да се води диалог, но за истината. Той подчерта, че този диалог не трябва да е политически и основан на компромиси, а "изпитание на съвестта", по думите на папа Йоан Павел II. Но експертите не могат да изцеляват църквата, защото тя не е научна конференция, а тяло на спасението. За да се спаси това тяло, то трябва да бъде събрано при ясни принципи. Диалогът между църквите не е този, в който решаваме да хармонизираме еднакво легитимните си гледни точки, както се случва в постмодерната епоха. Този диалог трябва да е класичен, в него не може да се докаже, че от една страна 2 и 2 е 4, а от друга, е 5.
Стилиян Йотов се намеси, за да попита каква е целта на диалога. Единна църква? Единна религия? И на двата въпроса Калин Янакиев отговори мигновено с "не". Целта на обединението според католици и православни е възвръщането към истината, от която другият се е отделил.
Християните би трябвало болезнено да изживяват разпада на Църквите, заяви Каприев, защото Христовото тяло е едно. Но ще бъде катастрофално, ако сглобим някакъв Франкенщайн.
Как Калин Янакиев и Георги Каприев коментираха последиците от папското посещение върху православната църква?
"Като учен аз много високо ценя папа Йоан Павел II като православен мислител и философ. Но впечатлението, което бе предопределено да остави папското посещение в България, беше за провинциализация на Българската православна църква и бе неполезно за нея. Тя не можеше да посрещне папата така, щото да бъде с него в едно непрекъснато единство. А и нашата църква по разбираеми причини се намира в богословска и организационна немощ и не можеше да артикулира позицията, поради която се намира на дистанция от папата. Вместо това се чуваха осъдителни гласове за дистанцираното държание на патриарха", заяви Калин Янакиев. Папата обаче не може да не знае за ситуацията в България, следователно има дял за провинциализацията и я върши парасъзнателно - нито съзнателно, нито безсъзнателно, заключи ученият.
Единствената преповтаряната от медиите полза е, че патриарх Максим и Св. Синод били получили легитимизация от последна инстанция и те вече няма да бъдат удряни от определени политически сили. Не е така, заяви Янакиев. Авторитетът на римския папа е за пред държавата, но не и пред църковния православен народ. А и българският епископат заслужава синовен упрек заради своето двусмислено държание - от една страна той не можеше да не се държи на дистанция заради съществущите различия, от друга страна не можеше да откаже да получи такъв легитимитет заради страх от държавата. Но човек трябва да знае всичко това, когато идва в държава с немощна църква.
Папата със сигурност е съзнавал двойственото си положение - едновременно е държавен глава и духовен водач. Привилегията да извършва бавна разходка като държавен глава той използваше, за да благославя провинциалните си подчинени.
Той отиде уважително на крака в Св. Синод, но пък прие в нунциатурата представители на исляма и юдаизма, сякаш всички религии са му подведомствени. "Така хем изрази отношение към Българската православна църква, хем го релативизира чрез срещите с останалите религии. Няма да повярвам, че го прави несъзнателно", подчерта Янакиев.
Според него римският папа винаги изглежда като герой на опера. Той служи месата с лице към народа, зад олтара като Наместник на Бога и озримостява тайнството на вярата в свое лице. Никой православен духовник не може в такава ситуация да бъде равен нему - православните винаги са в маргинална позиция, защото техният духовник скромно служи с гръб към народа и лице към олтара, а тайнството се извършва незримо от другата страна на олтара.
Ако имаше дълбоко премислена добра воля, продължи Янакиев, папата щеше да откаже да го снимат камери, защото благодарение на тях операта се разиграва пред очите на всички. "Честно ли е на наш терен православните да изглеждат маргинални?" Немощта на римския папа също беше използвана - той седеше под един сенник, а нашият патриарх стоеше прав до него. Можеше ли папата да поправи тази неловкост?
Можеше, изтъкна Янакиев. Затова общото впечатление е следното: папата посети провинциалите си, те се държаха относително добре, може да ги похвалим, защото можеше да е по-лошо... Но това е театрализирана в марксовия смисъл на думата идеология.
Георги Каприев обаче не видя някаква провинциализация. Напротив, рейтингът на православната ни църква е скочил, защото тя се е справила с много трудна задача. Достойнството на българските свещеници е направило впечатление както на миряните у нас, така и на неправославните по света.
Според Калин Янакиев обаче негативните последици са следните: добре премерената политическа реплика "Аз никога не съм вярвал в българската следа" е била употребена в сценария за реабилитация на българските ченгета. "Аз изобщо не се усещам осквернен от това, че и българските тайни служби са участвали в подготовката на атентата среущу папата. Защото те са повече чужденци, отколкото всеки чужденец", каза Янакиев. Ученият напълно вярва в периферното участие на българските тайни служби в покушението срещу папата... В този смисъл, според него, абсурдно е да се втълпява на българския народ, че папата може да е авторитет по въпроса кой е осъществил атентата.
А и със своята "молитвичка" пред гроба на цар Борис III папата дал възможност за временна и частична ресантиментализация на отношението към Сакскобугготски, което тъкмо било започнало да се десантиментализира. Доколкото основният ирационализиращ фактор в България е квази-псевдомонархическото присъствие на Симеон Сакскобургготски, ресантиментализацията, която му добави папата, е вредна в политически и нравствен план, заключи ученият.

Марин Бодаков



На 14 юни 2002 г. "Червената къща" проведе своя пореден дебат на деня под наслов: "Какво се случи с идването на папа Йоан Павел II в България", чиято цел беше да представи православието и католицизма в тяхната българска среща/разминаване. В дебата участваха Калин Янакиев (с "Разликите между православието и католицизма - съвременната ситуация") и Георги Каприев (с "Оттук нататък какво? Хипотези за диалога между църквите").