Постой паровоз, не стучите колеса

Точно преди две години италианското радио DJ за броени дни направи абсолютен хит на лятото една енергична руска песен, от която помня само припева: "Малолетка дура-дурой!" и как водещият обобщаваше: "Dura, dura, si, la vita e dura in Russia", "Да, животът е труден в Русия". Групата "Ахи-вздохи" взриви Италия и отшумя, без някой изобщо да запомни нейното име или да разбере думите й. Подобни гладни и всеядни приеми се случват и у нас, главно с латиномузиката (тук претенции към чистота на жанра или текста просто не съществуват), макар че и вездесъщите англоезични еднодневки нерядко постигат сходни истерични успехи (преди няколко седмици чух една баба да поздравява по телевизия ММ внучката си с "Colt 45" на Афромен и стиснах палци детето да не поназнайва английски).
Тъй или иначе, освен мощното английско и българско (слава Богу!) звучене, на софийските радиостанции, освен позаглъхващите испано-, откъслечните френски и модните етно-елементи, в ефира се долавя и една похвална тяга към постижимо различното. Хубаво е, че не увлечението по "Тату" роди няколкото програми, занимаващи се с руска музика, а един по-траен и смислен интерес към новата европейска екзотика, който се стреми поне малко да я проумее, вместо просто да я възпроизвежда. Вярно е, че въпросните програми са силно ограничени в полето на "попса"-та, на "естрадната" музика пост Висоцки, Кобзон или "Аквариум". Но, от друга страна, те са единствените, които отразяват някак актуалните трансформации в добре забравената руска душа и докарват информативно-развлекателен характер, с който малко продукти на много медии успяват да се похвалят. Без да смея да твърдя, че редовното им слушане е препоръчително, ги намирам за освежаваща форма на изкарване на времето в мигове на остра носталгия или обикновена любознателност.
В четвъртък от 16-17 часа по радио "Веселина" се състои "Руский класс" с Гергана Ганчева. Стегнато, бодро и с участие, водещата примирява слушателите с факта, че и в Русия се пее за големи коли, гърдести момичета, бойни кучета, танци-манци, че и там на драго сърце се рециклират стари хитове, а в новите - между класическите "на-на-най" -изобилства на "бейбе-бейбе". Пресен пример: гастрол на младежите от "Отпетые мошеники" във Варна. За справка - те са тези, които пеят: "Мы насосы, мы не курим папиросы/выглядим вполне конкретно, разве не заметно" и "А я такой холодный, как айсберг в океане/я не хочу играть в войну, не знаю почему, ой люли люли йе".
В сряда между 20 и 21 часа по "Дарик" тече "Балалайка Рок" с Гери Алексова и Теди Каролеева. Предаването е по-ясно учленено от "Руския клас" и дава идея за "търсенето" на руска музика в България със слушателската класация "Музикална перестройка" (напоследък упорито я печелят Земфира и ДДТ например). За беда, редом с по-глобалния поглед върху нови албуми и проекти, то отделя доста време на жълти и розови новини от руския шоубизнес, както и на реклама (в огромната си част непоносима, както винаги, като изключим забавния анонс на кавказки ресторант, направен в подходящ за атмосферата стил - только для джигитов!). В "Балалайка рок" чух с удоволствие преработка на прекрасната стара "Самара-городок" ("Бесспокойная я, успокойте меня..."). И с недоумение - едната от водещите да прочита фамилията на Наташа Королева по български маниер (още се учудвам защо на водещите, които не знаят езиците, които четат, някой не им прави услугата да транскрибира/превежда на листче: Каральова, Алмодoвар, etc.).
Пак в сряда следват цели два часа между 22 и полунощ с "Черна котка" - "предаване за музика от Източна Европа" с Боян Йоцов и Бисера Илиева. Идеята е по-мащабна и предполага изключително интересни развития във всички посоки в пространството и назад във времето (дано се появи и друго радио освен RFI и "Христо Ботев", откъдето да звучат македонските цигани от "Кочани" или клецмерска музика). Тук могат да се опознаят унгарски, украински и турски групи, да се чуе нещо за представянето на "Уикеда" в Будапеща, да се припомни най-доброто от ФСБ, редом с Кшищоф Кравчик и Горан Брегович. Засега руското е застъпено колкото и другото - нито много, нито малко; нито последователно, нито изчерпателно. За сметка на това пък е интересно.

Нева Мичева








От въздуха
подхванато