Иван Станев: Оргия на мисълта
Декорът наподобява зала с ламперии, върху които са възпроизведени еротични стенописи от Вилата на мистериите в Помпей. Гола до кръста жена-демон с крила от черни пера и закачлив фавн се движат безмълвно. Сцената потъва в мрак. На екран се появяват образи. Монтаж, в който се разпознават Ингрид Бергман и Жорж Сандер в "Пътуване в Италия" на Роберто Роселини, но също и развалините на Помпей, изригващите вулкани, кадри на бързи обороти с туристи, които пазаруват около руините. Безкраен лабиринт от апокалиптични визии, в който животът и смъртта са едно цяло в доведения до пароксизъм хаос на самозадоволяването. Човешкият род като безумен сексуален пожар, след който скоро ще остане само пепел. С този спектакъл Иван Станев ни въвлича в едно пътуване в света на мъртвите; нещо като оргия в ада. Там, където бързо осъзнаваш, че понятията за идентичност и за его са се изгубили някъде по пътя. Според Станев адът е може би обратното на реалността. Тези, които са там, подобно на актьорите, са осъдени да се преструват, да имитират живота, да го възпроизвеждат под формата на симулакрум. Това е един от възможните начини да се проникне в тази "Вила на мистериите", където гид може да бъде по избор мис Муерте (взета от еротичен трилър на Джес Франко) или Дионисий - все митични герои, използвани от Иван Станев, за да покажат непроницаемата загадка на сексуалността и смъртта. Те не са сами. В този "бардак-будоар" на ада са привикани и други - Ницше, Шпенглер, Габриеле Д'Анунцио, Елеонора Дузе, Сергей Есенин, Уилям Бъроуз...
Все още слабо познат във Франция, Иван Станев наскоро направи впечатление със своите "миришещи на сяра" постановки на "История на окото" и "Синьото на небето" на Жорж Батай.
Роден преди 42 години в България, Иван Станев от рано проявява интерес към философията и театъра. Превежда Адорно и Хайнер Мюлер, а през 1988 г. напуска България, където спектаклите му са цензурирани, и заминава за Берлин. В този град той работи вече 14 години върху постановки, населени с размишления върху еротизма и порнографията.
"След падането на Стената и краха на комунизма и след като полагащият се ентусиазъм премина, крайностите на победилия капитализъм ми се сториха съвсем непристойни, отбелязва той. Тогава отново се отдадох на творчеството на Батай. Неговите разсъждения върху понятия като "изразходването", еротизма, ексцеса, границите на допустимото подхраниха мисълта ми."
Жорж Батай присъства и в последния спектакъл на Станев, но един друг френски писател - Паскал Киняр и книгата му "Секс и ужас", в която могат да се открият забележителни страници за Вилата на мистериите в Помпей и за еротизма в Древния Рим - дава нов ключ към този плътно наситен с цитати текст. Словесен поток без истински диалог, възприет от актьорите - всичките превъзходни - които като че ли не изпълняват роли, а по-скоро си слагат маската на една или друга персона. Будни сенки, които повече говорят, отколкото действат. Отвъд ексцеса сенките напомнят, че не живеят вече сред несръчни ритуали и злокобни пародии. Често става дума за катастрофа, за упадък на цивилизацията, за "космическата меланхолия" на Чоран, противопоставена на Дионисий като символ на нерушимия живот. "Това е една въображаема оргия, казва Станев. В нея откриваме противопоставянето, което днес се наблюдава навсякъде - между изтощената памет на една стара цивилизация и развлекателната култура, чиято цел е да ни накара да забравим кои сме и откъде идваме и да ни подтикне да консумираме все повече и повече. Без памет човекът регресира, връща се към животинско състояние. Впрочем, хората днес не понасят повече паметта. Като че ли оставяме на нашите компютри грижата да имат памет вместо нас. Как тогава да говорим за мистерии, за тайни, за това, което ни се изплъзва? Мисля, че точно тук е ролята на театъра. Защото той има много общо с метафизичните мистерии, с онова, за което вече никой не се осмелява да говори.
Театърът не е само развлечение, той е и убежище на мисълта."

Le Monde, 20 - 26 февруари 2002

Юг Льо Таньор
Превела от френски Анахит Хачикян