За честта на зрителя

Телевизията, радиото, вестникът - всяка една медиа се прави заради зрителя, слушателя, читателя. Важно е колко хора я гледат, слушат, четат, а това идва с доверието към нея, с убеждението, че тя е честна към своята аудитория. Оттук голямата отговорност на журналиста - той не може да си позволи да манипулира, да извърта, да прави така, че вместо истината на повърхността да излиза някакъв лъжлив буламач. Тия мисли ме връхлетяха, когато миналата неделя гледах по Канал 1 в програмата "Всяка неделя" поведението на водещия Игор Марковски. И ме връхлетяха не защото той беше съотговорен на тях, тъкмо напротив - в разговора си с Маргарита Пешева, сегашен председател на СЕМ, Марковски направи всичко възможно, за да не прилича на честен, обективен и уважаващ своите зрители медиатор. В станалата вече прословута рубрика "Сцени от народния живот" той откровено манипулираше, извърташе и витийстваше само и само да покаже колко е прав, а всички останали, включително и председателката на СЕМ - не. Връх в това низко поведение (или май по-добре е тук да кажем "дъно") беше заявлението, че делото около приватизацията на "Каолин" вече е излязло от прокуратурата и е отишло в съда с мнение да бъде заведено дело. Но, както Маргарита Пешева нееднократно заяви в разговора си с Марковски, всеки е невинен до доказване на противното, тоест до окончателно произнасяне от страна на съда; следователно направената аналогия с осъдените в Софийския затвор не само беше неточна, тя беше и лъжливо-пошла. Един вид след като нещата са отишли в съда, те са предрешени, което обаче въобще не е така и Марковски със сигурност много добре знае това. Но - като служител на манипулацията, а не на информацията, той въобще отказваше да приеме това обстоятелство, оставяйки глух за най-свещения принцип на демократичното право и безочливо опитвайки се да сугестира (досущ по Кашпировски) зрителското съзнание.
И тук наистина идва казусът "Всяка неделя", тоест доколко едно предаване може да разполага като истински феодал с отрязък от програмата на държавната телевизия, несъобразявайки се нито със закона, нито с моралните норми. Разбира се, Кеворк Кеворкян и неговите клонинги имат право и могат да си водят частничките войнички с когото си искат - от Иво Прокопиев до Симеон Кобургготски ако щат, но редно ли е тези свои битчици и бури в чаша вода да вихрят на екрана на медиата, която бива издържана от парите на данъкоплатеца? Това първо.
Второто е точно в показното неуважение към този данъкоплатец, което демонстрират в тази програма, в ширещата се сред нейните автори презумпция, че той е тъп, глупав и несхватлив, ето защо всякаква манипулация може да мине (и минава) успешно пред него. Едно обидно, направо презрително отношение към "обикновения гражданин", изградено на убеждението вероятно, че "българинът така е оскотял от беднотия и мизерия, че сега каквото и да му подхвърлиш за някой по-паралия от него, ще хване дикиш на секундата". Презрение към гражданина, което се прехвърля съответно и към неговите представителни институции - не може така високомерно да се пренебрегва един закон, който - макар и лош (това никой не подлага на съмнение), все пак е закон. Защото - съвсем редно постави въпроса Ива Николова в своето предаване "Когато гръм удари..." по телевизия "Европа" (наистина, за друг казус) - може ли някой, който така своеволно се движи по ръба на закона и отвъд него, да претендира за моралност и законосъобразност? Отговорът е самоочевиден, въпросът обаче, който остава, е доколко той ще бъде самоочевиден и за директора на държавната телевизия Кирил Гоцев. Или ще се окаже точен онзи колаж във вестник "Сега", който недвусмислено внушаваше, че Гоцев е в БНТ единствено и само да може Кеворк Кеворкян да се разлиства и цъфти на воля, необезпокояван нито от институции, нито от закони, нито пък от нравствени норми. Макар че на мен все ми се струва, че е редно телевизията да работи за честта на своя зрител, не за кефа на един или друг телевизионен динозавър...

Митко Новков







Петък,
ранна утрин