Учебник по руска литература

В хуманитарните среди не е честа практиката да се пишат университетски учебници - по много причини. Защото знанията, които се преподават, трудно се побират в учебник и се препоръчва четенето на много и различни книги, защото все по-силно се застъпва експертната позиция, а тя изключва всичкознанието, защото вече и в България малките разкази се предпочитат пред големия и претендиращ да е общовалиден наратив и защото писането на учебник поставя в сложна ситуация университетския преподавател - издавайки лекциите си, оттук нататък той е принуден да променя курсовете си, да прави нещо действително ново (а на това са готови малцина), защото тръгне ли да се самоцитира, рискува празни аудитории.
Но все пак изключения има, намират се преподаватели, които са готови да предложат на студентите си база, върху която да се полага взаимната им работа, тоест, които тръгват от прагматиката и съумяват да са максимално коректни с обучаваните от тях. И такъв е случаят, струва ми се, с авторския колектив, написал университетски учебник по руска литература за периода ХIХ-ХХ век. Фактът, че при този учебник говорим не за един автор, а за авторски колектив (Румяна Евтимова, Ренета Божанкова, Людмил Димитров, Румяна Корсемова, Христо Манолакиев, Мирослав Дачев, Николай Нейчев) вече предполага, че авторите участват като експерти, всеки пише текстове в областите, в които е силен (присъствието на Мирослав Дачев и Николай Нейчев, макар и само с по един текст, потвърждава, че е търсена точно експертността и дори не е важно авторът непременно да е специалист по руска литература, какъвто е случаят с Дачев). И с това учебникът по-малко прилича на история на литературата и повече - на модерно четиво, което предлага позиции, обглежда през различни перспективи, имайки съзнанието, че от обилието трябва да избере и да мотивира избора си, че трябва да се съобрази с канона, но може да предпочете и по-маргинални автори и най-вече - по-маргинални текстове. Иначе казано, настоящият учебник залага на екипността, на търсените отлики и твърдо предпочита специализираните знания пред нагласата да се представят по-общи знания, нагласа, която най-често отговаря на жанровата претенция на учебника по принцип.
И така, в "Руска литература ХIХ и ХХ век" наличието на много автори и почерци е превърнато в предимство. Защото това многообразие води след себе си и възможността да се предложат различни подходи на четене, различни типове анализи, да се демонстрира различно писане за литературата и различни перспективи към текста по принцип.
Учебникът умело комбинира обзорни текстове с детайлни прочити, следи различните жанрови промени, изхождайки от конкретни литуратурни текстове, обяснява митологемите, тегнещи над руската литература, прави опит да се види доколко етикетите романтизъм, сантиментализъм, реализъм и пр. отговарят на конкретните произведения, показва интертекстуалните връзки не само между отделни текстове, но и със западноевропейските модели, тематизира краевековната проблематика, постмодерността и пр. И като цяло следва общата филологическа, а аз бих казала - опоязовска претенция, караща го питайки що е литература негласно да пита всъщност за литературността...

Амелия Личева







Думи
с/у думи


Руска литература ХIХ и ХХ век. Университетски учебник.
ИК Хермес,
Пловдив,
2002.