По повод
Целан на български не се случи


С голяма почуда прочетох ожесточения отзив на Жерминал Чивиков по повод българския превод на Паул Целан, осъществен в двуезичното издание на "Ничията роза" от известната преводачка от немски език Ана Димова.
За всеки преводач Целан е нещо като Еверест за алпинистите - мнозина тръгват към върха, твърдо решени да го покорят, всички тренират като луди, вманиачават се, но малцина са избрани да стигнат до горе. Който успее, името му се разнася по света, но всички други са му братя по мечта, а опитът им буди само уважение, макар да не са били сред избраниците на съдбата. И не само на съдбата! Знаем, че в екипите, стигнали последните етапи, има някакъв благороден консенсус - да подкрепят един и да останат в сянката на неговия подвиг, защото най-горе не е за колективни посещения, но пък под върха не се стига поединично.
И в похода към Целан трябва да има от кого да се отблъснеш и някой, минал преди теб, да те издърпа донякъде. С неговата поезия се занимава общество от посветени, които, без непременно лично да се познават, общуват помежду си с текстове и интерпретации, с открития на смисли и разчитане на дълбоко закодираните му послания. В този елитен клуб няма пазач на входа, защото не съществува никаква опасност той да бъде превзет от полуграмотни преводачи и поети. Те обсаждат други входове - а тук вратата е отворена и всеки плах новопостъпил член е добре дошъл. Чувала съм, че Жерминал Чивиков се е занимавал с Целан, но нямам честта да съм чела неговите публикации. Това обаче ми е достатъчно да допусна, че той би трябвало да е член на Целановата ложа. Затова съм изненадана, че се представя за портиер, който ревниво пази на входа и с аргументи на учител в курс по немски за напреднали се опитва да докаже, че с превода си на "Ничията роза" Ана Димова не е достойна да престъпи прага на дома Целан.
Дори за непосветен като мен е известно, че ако една дума в немския език има пет значения, Целан я използва с шест и повече. А всеки негов преводач може да стигне на другия език до не повече от три. И голямата трудност е в тази предизвестена невъзможност да покриеш в превода едновременно всички валенции на словесния материал, с който Целан кодира своите послания.
Всеки превод на Целан е мъчителен избор на част от вложените във всяка негова дума значения, с болезнен отказ от останалите. Струва ми се абсурдно обаче да оспорваш направения избор с аргумента, че преводачът не е направил справка в речник, за да узнае, че дадена дума означава още нещо... (Ако Целан беше пожелал например думата Wurfholz да бъде само Boomerang и да звучи като Boomerang, не виждам какво е могло да го спре да напише вместо Wurfholz - Boomerang).
Още по-абсурдно е това обвинение, когато е отправено към един вдъхновен преводач на немскоезична проза и поезия и обратно - на българска поезия на немски; който е сред най-изявените ни специалисти в теорията на превода и сам е автор на речници... При това Ана Димова се занимава със света на Целан и неговата асоциативна система повече от десет години. А междувременно преводаческият й талант, съчетан с фанатично проучване на контекста, е изявен в най-трудните за превод зони на философско-естетическата проза на немската и австрийската литература.
В отчаяното си усилие да стигна до мотивите на г-н Чивиков да напише рецензия за цигулков концерт с изискване за по-добра клавирна техника на дясната ръка, стигам до предположението, че според него, след като пред храма на Целан вече има един българин, просто е недопустимо вътре да влезе още един.
Предлагам да подминем карикатурата "Добър български поет, който поназнайва немски, превежда Целан" и да останем в очакване на превода на г-н Чивиков - за да не излезе, че сам не може, а и на другите не дава.

Берлин

Светла Иванова



(Статия на Жерминал Чивиков, "Култура", бр. 22, 31 май 2002)