In memoriam Д
Спря да излиза вестник "Демокрация". Той бе създаден в началото на 1990 г.
За всеки в България е ясен неговият принос към съвременното състояние на нещата, ето защо минута размисъл в негова памет е просто задължителна.
Не че в една минута може да се каже нещо много, но може би ще си припомним за бурните и мътни потоци от началото на 90-те години, когато не логиката и правото, а енергията, стръвта, обидата, омразата бяха валидни и завихряха медийното и политическото.
Не знам дали, ако отворим първите годишнини на вестника, той днес няма да изглежда героичен до гротескност. Или ентусиазиран до меркантилност. Създаден бе, за да бъде революционен рупор на дясното - и тъй като десен език нямаше, се опитваше да го измисли. В името на революцията историята трябваше да бъде пренаписана, "Демокрация" се зае с тази мисия. В името на доброто си бъдеще България трябваше да следва пътя, сочен от издателите на вестника - и "Демокрация" не жалеше средства, за да го пропагандира.
Днес вече има поколение, което не помни онова време. За него трябва да припомним, че тогава нямаше множественост на гледните точки, имаше Една гледна точка. И "Демокрация" се появи като Другата.
Голямата "Демокрация" бе в началото на 90-те и значението й е повече в уникалното място, което заемаше, отколкото в качествата на вестника. Но обстановката бързо се сменяше, вестникът загуби уникалното си място в българския пейзаж, после стана официоз, после мина в опозиция, после пак, и пак... Може да звучи обобщително, но през годините "Демокрация" - дали по предопределение, или поради немощ - не промени погледа си. Той остана винаги "против всичко преди 1990 г. и свързаното с него" и "за всичко преди 1944 г. и свързаното с него".
Което го и погуби.
Днес разплаканите опечалени и близки се вричат в поредна подписка да създадат нов десен вестник. Между имената срещам "софийски митрополит Инокентий" - олицетворение на най-нещастно завършилата акция на "Демокрация" - разцеплението на Православната църква...

Христо Буцев