Да снимаш писатели
Между 3 и 5 октомври миналата година в София се състоя Фестивалът на шотландската и българската литература. Вече имах възможността да го опиша като подиум на бегли литературни сблъсъци и симпатии, но най-вече на вежливо-дистанцирани здрависвания между колеги (вж. подробния ми коментар "Ако някой срещне някой" в "Култура", бр. 36 от 19 октомври 2001).
Но програмираните ледове между българските и шотландските писатели бяха размразени току на раздяла. С хумор и такт ни сприятели обективът на изключителния Иво Хаджимишев. Всички знаем неговите иронии към духа на ситуацията, а неловката писателска среща се нуждаеше двойно и тройно от тях.
Какво по-точно се случи? На прощалния коктейл в дома на Кевин Луис Иво извади своето снаряжение и създаде радостна, почти детинска суматоха: кои ще бъдат следващите призовани за снимка, дали Х ще се съгласи да позира с У, докъде да изявим желанието за (литературна) среща пред фотоапарата... И така играта на Хаджимишев поправи горчивия (и суетен) вкус на литературата. Днес увеличените фотографии са показани по всички етажи на седалището на Британския съвет в София, а самото откриване на изложбата стана в присъствието на Дейвид Грийн, генералния директор на Британския съвет. Случайната, почти дяволита сглобка на българи с шотландци месеци след фестивала ни посочи колко истинска е близостта между човешките същества и как благодарение на Иво Хаджимишев я осъзнахме.
("Интригант с интригант!", каза признателно на големия майстор една българска поетеса, виждайки на фотографската хартия собствени парчета живот, връзката между които е трудна.)

Марин Бодаков