Музикантски съдружия
Салонът на изкуствата предложи на 21 и 23 юни два "алтернативни" концерта (Лидия Ошавкова, Георги Василев, Ангел Заберски джаз - трио и ансамбъл "Афрозодиак"). Връзката между двата - радостта от танца и един от най-известните изпълнители на класическа китара, Георги Василев, който в последните години редовно ощастливява българските си почитатели. И още - геният на аржентинското танго, Астор Пиацола.
Пиацола - за музикалните пуристи вероятно неприемливо явление. Част от тях му "прощават", намирайки екстравагантност и особени знаци в музиката му. А всъщност става дума за музикална щедрост, хармония, страст, постигнати с огнени ритми и знойни интонации.
Аржентинското танго се е родило от музикалната смес на европейските емигранти, съчетана с темперамента на аржентинската пампа. Много фина е границата между неизбежната салонност и "класическото". И тя зависи и от майсторството на изпълнителите, отношението към културата на звука, ансамбловостта, музикалната драматургия.
Музиката, която звуча в двата концерта, перфектно представи естетиката на Пиацола благодарение на прекрасните "класически" музиканти. Освен танго имаше и джаз, и други популярни жанрове, много деликатно вплетени в идеята за, общо взето, "сериозен" тип музика. Това естетизиране на битуващите жанрове го могат само много добри музиканти, с изрядна техника и безупречен вкус.
Много финес и жар имаше в цикъла "История на тангото" - Лидия Ошавкова и Георги Василев. Огън и страст - в петте пиеси за квинтет, изпълнени от ансамбъл "Афродизиак". Смята се, че този ансамбъл е идеален за такава музика, защото включва изпълнители от страните, дали основата на аржентинското танго. Георги Василев, китара, и Калина Гудева, контрабас - от България, Андреа Ребека Алстед, цигулка - от Дания, Фроде Андерсен, акордеон - Норвегия, Алфредо Ойгуес, пиано - от Испания, са чудесни музиканти. Те се изявиха в различни ансамблови съчетания в първата част на концерта. Вила Лобос - А ленда до Кабокло, аранжимент за квинтет - беше страстното въведение в програмата; в транскрипциите на народните песни от Де Файя чухме един виртуозен и чувствен контрабас и нежна, но страстна китара. Китарата беше и ритмичен инструмент в интересната пиеса на Тома Гаубич "Вила Луро" за акордеон и китара.
Лидия Ошавкова и Георги Василев - 21 юни - показаха брилянтна барокова ансамбловост в стилизациите на Клод Боулинг и в една класическа ария от Франсис Кленжан. В този концерт голямата българска флейтистка продължи серията "Боулинг" - с Георги Василев и джаз-трио Ангел Заберски, пиано, Димитър Шанов, бас, и Христо Йоцов - ударни. Пиесите на Боулинг, според самия автор, дават възможност на класическия музикант да свири с джаз състав и да покаже разликата в стиловете. Т.е. да свири по "най-класическия" начин. Лидия Ошавкова отдавна е изкушена в джаза, Георги Василев също - сподели го преди 2-3 години за програма "Христо Ботев" - но не до степен на чисто джазово музициране. Така че и двамата блестящо се справиха с ролите си на участници в джаза, "противопоставящи се" със своята "класичност".
Прекрасни партньори бяха и колегите им от джаз-триото.
Няколко думи за вечния интериор на НДК-залите: тъжна, скучна, немузикална среда. Знаем, че всички видове поп музика пръскат огромни средства, за да си натруфят средата. Знаем, че сериозните жанрове не разполагат с такива пари, но пък НДК не е бедна институция и би могла да естетизира поне малко пространството, в което звучи класическата музика. За да забрави слушателят страшните пана, които не се връзват с никаква музика. Или се смята, че тя, класическата музика, има доста заряд в себе си и се справя всякак?

Наталия Илиева