Тези и антитези
1. "Идеята за постоянен Международен криминален съд е концептуално незащитима като база на постоянно действаща международна институция, поради което международни наказателни съдилища трябва да се създават само ad hoc" - твърди в статията си г-н Попов.
Съвършено неприемлива теза. Доколкото е съд, международният наказателен (криминален) съд безусловно трябва да се подчини на общата идея за съда. Общата идея за съда обаче изключва предварителната ангажираност. Съдът винаги е бил и трябва да бъде независимият трети в спора между двама. Той предварително нищо не знае, нито за самите страни по спора, нито за съдържанието на самия спор, поради което именно е и в състояние да прояви максимално обективност.
Създаваният ad hoc съд не отговаря на тези основни изисквания. Съдът ad hoc, тоест съд с оглед на случая, неизбежно се превръща в съд и ad personam, тоест съд с оглед на лицата. Създаден обаче освен с оглед на случая още и с оглед на лицата, такъв един съд предварително бива натоварен със значително пристрастие. Съдът ad hoc е съд, на който са казали: "хванете и съдете тогова". В тази ситуация посоченият трябва да се смята за предварително осъден. Хагският трибунал доколкото е именно съд ad hoc, остава извън съдържанието на понятието съд.
Нюрнбергският трибунал също беше създаден ad hoc. Той следователно също носи упрека, че не е същински съд. Към онзи момент обаче, когато не съществуваше необходимата международноправна нормативна основа за създаването на един действителен съд, Нюрнбергският трибунал нямаше как да не приеме благородния риск да бъде упрекнат в липсата на достатъчна правовост. Това бе неизбежно. За сметка на това обаче той бе съд на възможно най-високата нравственост, която компенсираше липсата на определена правовост. Съвършено неприемлив е доводът, използван от защитниците на подсъдимите в Нюрнберг, че когато са извършвали деянията, квалифицирани по-късно от Нюрнбергския трибунал като престъпления, те, подсъдимите, не са знаели, че това са престъпления. За всеки нормален човек масовото избиване на цели етнически групи е очевидно престъпление.
Хагският трибунал бе създаден в ситуация коренно различна от ситуацията в края на Втората световна война. Съществуваше вече цяла система от международноправни нормативни актове, върху които можеше да се изгради един постоянно действащ международен наказателен съд. И, както е известно, такъв съд е вече създаден. Това е Международният наказателен съд, учреден с Римския договор от 1998 година, който от 1 юли т. г. е вече в сила. След като такъв съд е могъл да бъде създаден, защо трябваше да бъде създаван Хагският трибунал? Ами много просто. Защото Хагският трибунал трябва да е не съд, а орган на политическата мъст. Той трябва да накаже онези държавници, които са си позволили да откажат послушание на свръхсилните.
Впрочем създаването на постоянно действащия Международен наказателен съд пряко и категорично опровергава тезата за правомерността на съдилищата ad hoc. Напразно са усилията на г-н Попов да подложи на съмнения способността на постоянния съд да бъде справедлив и ефективен. Лансира ни се тезата, че постоянният съд би могъл да се изроди в "тирания на съдиите". Странна логика. Значи постоянният Международен наказателен съд крие в себе си опасността да се изроди в "тирания на съдиите", а при Хагския трибунал, който предварително е натоварен с небивало политическо пристрастие, такава опасност, виждате ли, не съществува! По логиката на г-н Попов ние следва да отречем не само постоянния Международ съд, но и националните съдилища изобщо, доколкото те, бидейки по дефиниция постоянни, също трябва да могат да се изродят в "тирания на съдиите".
2. Г-н Попов отбелязва факта, че Хагският трибунал е създаден с резолюция на Съвета за сигурност, както и "с активното участие на други органи" на ООН, в резултат на което той бил "освободен от обвинението, че в него е предположено делението на победители и победени".
Незащитена и невярна теза. Преди всичко г-н Попов не смята за необходимо да ни предложи доказателства, че Съветът за сигурност, както и другите органи на ООН имат право да създават международни наказателни съдилища (правосъдни органи изобщо).
Хагският трибунал е създаден с резолюция - 827 от 25 май 1993 г. на Съвета за сигурност. Съветът за сигурност обаче няма правото да създава правосъдни органи. Уставът на ООН му предоставя правомощието да създава единствено "спомагателни органи" (виж чл. 29). Какво е спомагателният орган става достатъчно ясно още от самия текст на чл. 29: "Съветът за сигурност може да създава такива спомагателни органи, каквито той намери за необходимо за изпълнение на функциите си". Спомагателните органи, създавани от Съвета за сигурност, обслужват единствено и само собствените функции на този съвет. Техните актове не могат да бъдат адресирани до външни органи и лица и да ги натоварват с определени задължения. От текста на чл. 29 категорично следва, че други органи и още по-малко правосъдни органи Съветът за сигурност не може да създава. Следователно, като е създал Трибунала за бивша Югославия, Съветът за сигурност е създал едно правно нищо. Правно нищо са и всички последващи решения на едни или други органи на ООН, които се отнасят до Хагския трибунал. След като юридически не съществува трибунал, не могат да съществуват юридически и отнасящите се до него решения на който и да е друг орган на ООН. Няма никаква юридическа стойност и решението на Общото събрание на ООН, с което са били избрани "съдиите" в Хагския трибунал. След като няма съд, няма и не може да има и съответни съдии.
Международен наказателен съд не би могло да създава дори и Общото събрание на ООН. Въпросът за юрисдикцията на един международен наказателен съд е въпрос за суверенитета на държавите. Никоя държава, която претендира да е суверенна, не може да се съгласи нейни граждани да бъдат съдени от съдилища на други държави или организации, в които не участва. Ето защо международноправният акт, с който бива създаван международен наказателен съд, във всички случаи следва да бъде ратифициран от държавите. Държава, която не е ратифицирала този акт, не може да се смята за обвързана с него, което означава, че международният наказателен съд няма да има право да съди нейните граждани. Нека отбележа, че тъкмо този ред бе и следван при създаването - с Римския договор - на международния наказателен съд. Римският договор влезе в сила едва след като бе не само подписан, но и ратифициран от минималния брой (60) държави.
Повече от неприемлива е тезата, че Хагският трибунал не предполагал делението на победители и победени. Тъкмо в това всъщност се и състои природата на трибунала в Хага. Той е орган на ония, които водиха агресивна война срещу Югославия, унищожиха материални ценности за милиарди долари, избиха хиляди невинни граждани, унизиха достойнството на една държава-членка на ООН. За да оправдаят агресията си, те решиха да изправят на съд собствените си жертви. Ако искаха да имат съд, който да не предполага делението на победители и победени, създателите на Хагския трибунал трябваше да предоставят случая на независим, предварително учреден наказателен съд. Те обаче не се доверяват на такъв съд, един такъв съд няма да е достатъчно техен, т.е. достатъчно послушен. Как иначе трябва да си обясним обстоятелството, че САЩ, главният инициатор за създаването на Хагския трибунал, отказаха да ратифицират Римския договор (те дори и оттеглиха подписа си под него). Те, господата, не могли да се съгласят техни граждани да бъдат съдени от друг, нетехен съд. Другите граждани могат, разбира се, да бъдат съдени от международни съдилища, доколкото те, другите граждани, не са граждани на суверенни държави. Те са граждани второ качество, защото второ качество са и техните държави.
3. По-нататък: "От друга страна, макар Трибуналът в Хага да е специализиран за престъпления в бивша Югославия, правната му база е универсална и по неговите принципи могат да бъдат съдени и лица, които са от страната на съдиите или прокурора."
Изцяло невярна теза. Би ли посочил г-н Попов поне едно лице, което бидейки от страна на съдиите или прокурора, да е изправено пред Хагския трибунал? Такова лице няма и няма за има. Пред Хагския трибунал не е изправена да отговаря нито една от водещите личности на другите страни, участвали във военния конфликт с и в Югославия. Туджман ли бе призован да отговаря пред Хагския трибунал, или Тачи, или Изетбегович? Да не говорим, че е съвършено немислимо пред този толкова "универсален" Хагски трибунал да бъдат изправени заради агресията си срещу Югославия ръководителите на държавите на НАТО. Когато през м. септември 2000 г-жа Карла дел Понте бе в София, аз си позволих на състоялото се в "Шератон" събрание да я запитам защо тя не предприема наказателно преследване срещу ония, които извършиха агресията срещу Югославия. Нейният отговор бе буквално следният (цитирам част от официалната стенограма): "Същественото, което трябва да се знае, е, че статутът на трибунала не включва разглеждането на престъпления против мира или на случай на агресия, поради което не влизаше в моите компетенции да се произнасям по обосноваността на самите действия." Къде, позволете да попитам, остава универсалният характер на Хагския трибунал, в който така ревностно ни уверява г-н Попов? Нищо универсално няма в този трибунал. Той е подчертано тесен, възможно най-тесен, само толкова широк, колкото е необходимо, за да залови и накаже ненавистните югославски ръководители, проявили дързостта да бранят суверенитета и достойнството на своя народ и държава.
4. За разлика от Нюрнбергския трибунал, който бил едноинстанционен, Трибуналът в Хага бил двуинстанционен. Той бил, твърди г-н Попов, "изграден като двуинстанционен, с апелативна камера." Хубава теза, стига да бе и вярна. Формално производството в Хага ще бъде наистина двуинстанционно. Ще има първа инстанция, ще има и втора инстанция. Но какви лица ще бъдат съдиите във втората инстанция? Очевидно такива лица, каквито САЩ и другите държави от НАТО посочат. Няма следователно да има никаква промяна в политиконравствената характеристика на съдиите. Те ще обслужват не идеята за правосъдието, а политическите интереси на ония, които ще ги назначат (и които ще ги назначат само доколкото те ще обслужват тъкмо техните политически интереси). С други думи, съдиите от втората инстанция ще са такива, каквито са и съдиите от първата инстанция. Това означава, че практически второинстанционно, апелативно производство няма. Господарят на процеса и в първата, и във втората инстанция остава един и същ.
5. Хагският трибунал бил, според г-н Попов, освободен от изискванията, предявявани към Нюрнбергския съд. "Никакви съображения за бързина и ефективност не са определени като условия за процесите, както става в Нюрнберг."
Отново юридически невярна, че и опасна теза. Никой не е освободил и не може да освободи който и да е претендиращ да е съд орган от изискването за бързина и ефективност. Принципът за бързината е един от принципите на наказателното производство. Той следва да бъде безусловно прилаган, особено в случаите, когато обвиняемият е задържан (лишен от свобода). Всяко удължаване на процеса в този случай означава удължаване на срока на лишаването от свобода. Но представете си, че най-неочаквано съдът признае обвиняемия за невинен. Какво става тогава с месеците и годините, прекарани в затвора? Кой и с какво ще може да обезщети обвиняемия за неоснователното (незаконното) му лишаване от свобода? Ето защо съдът, без да пренебрегва изискването за справедливост, трябва "да бърза", за да изключи опасността обвиняемият да прекара "излишно" време в килиите на затвора. Пак поради наличието на една такава опасност международноправните актове по правата на човека настоятелно препоръчват мярката "задържане под стража" да бъде не правило, а изключение. Хагският трибунал обаче е превърнал изключението в правило. Той например отказа да замени приложената спрямо Милошевич мярка "задържане под стража" с "парична гаранция", макар да е повече от очевидно, че Милошевич в никакъв случай няма да се отклони от започналото срещу него наказателно производство. (Той няма да се откаже от възможността да използва трибуната на Трибунала, за да изобличи действителните престъпници в случая.)
Трябва да посоча, че действащите международни актове за правата на човека изискват наказателните процеси да приключват в "разумни срокове". Съгласно чл. 9, ал. 2 от Международния пакт за граждански и политически права "Всяко лице, арестувано или задържано по обвинение в престъпление, ще бъде в най-кратък срок изправяно пред съдия или друго длъжностно лице, упълномощено от закона да упражнява съдебна власт, и трябва да бъде съдено в разумен срок от време или да бъде освободено." Изискването за "разумен срок" се предявява и от чл. 6 на Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи. Не смята ли г-н Попов, че тези два международноправни актове са задължителни не само за държавите, които са ги ратифицирали, но и за международните съдебни органи? Но ето че Хагският трибунал се смята за необвързан от действащите международноправни норми. Той с години ще влачи образуваните пред него производства, с години следователно ще престояват в затвора обвиняемите, без при това съдиите му да изпитват каквото и да е било смущение. Че от какво има да се смущават? Във всички случаи те ще осъдят обвиняемия най-малкото на толкова години лишаване от свобода, колкото години е престоял в затвора им, и по този начин ще се освободят и от проблема за евентуалното изплащане на съответно обезщетение. (Някои наши съдебни органи твърде често прибягват до подобна практика.)
Изобщо г-н Попов разглежда Хагския трибунал като напълно освободен от всякакви международноправни норми. Няма обективен правен ред. Съществува единствено редът, който самият този трибунал ще постанови. Но такъв съд, който сам си създава правосъдните норми, по принцип не е съд. Той е орган на собствения си произвол. Да, Нюрнбергският трибунал също сам си създаваше правото, което трябваше и да прилага, но тогава обективно международно наказателно право още не съществуваше в достатъчно разгънат вид, за да обслужи неговите, на Трибунала, намерения. Днес международното наказателно право съществува и то трябва да е безусловен императив за всеки орган, поел функциите на международното наказателно правосъдие.
6. Във втората част на своята статия г-н Попов се отдава на потънъли в мъгла разсъждения, които издават принципиалната слабост на неговите позиции, респ. позициите на онези, които той, като председател на "Отворено общество", представлява. Трябвало между другото да се прави разлика между легално и легитимно. Тази новоизмислена теория иска по един прекалено примитивен начин да оправдае грубите нарушения на международноправните норми от страна на САЩ и НАТО. Да, войната срещу Югославия била нелегална (незаконна), но затова пък легитимна. Да, Хагският трибунал също е нелегален (незаконен), но затова пък напълно легитимен.
Коментара оставям на читателите!

Проф. д-р Велко Вълканов

съпредседател на Международния комитет за защита на Слободан Милошевич


По въпроса за легитимността на Хагския трибунал


Вестник "Култура" в бр. 8/9 от тази година публикува статията на г-н Стефан Попов "Въпросът за легитимността на Хагския трибунал". Статията буди редица възражения, които ще си позволя да изложа, разглеждайки една по една основните тези на автора на статията.