Бизнес и трупове
Шукри Буя, 46-годишен, бизнесмен. По време на Косовската война е командир на АОК в зоната Рачак. През 1989 година сръбските власти го осъждат на 13 години затвор за участие в някаква миролюбива демонстрация, от които излежава 5, разказва бизнесменът. Предполагаемият военнопрестъпник Слободан Милошевич по-късно ще го коригира, че са го осъдили за нападение върху полицейска кола, но това не е релевантно, както обича да се изразява председателят на съда Ричард Мей. През 1994 година го освобождават, през 1995 година напуска Косово и получава политическо убежище в Швейцария. Там Шукри Буя се занимавал с журналистика. Предимно. През свободното си време пък се занимавал с транспорт на оръжие за Косово. Контрабандата на оръжие през албанската граница за Югославия се нарича "транспорт". И съдията така го пита: Да сте се занимавали известно време с транспорт на оръжие? Да, отговаря коректно Шукри Буя, занимавал съм се. Не Шукри Буя съдят в Хага за контрабанда на оръжие, той е свидетел на обвинението в процеса срещу предполагаемия военнопрестъпник Слободан Милошевич, а иначе в момента е собственик на фирма.
През 1998 година настоящият бизнесмен с чета от 30 партизани начело с шефа на АОК Хашим Тачи се завръща в Косово през албанската граница - хем да продължи делото по транспорта на оръжие, хем да поведе военни акции срещу сръбския агресор. Я някой полицай да гръмне от засада, я някой горски. Колко човека сте убили - пита го нагло предполагаемият военнопрестъпник, на което Шукри Буя чистосърдечно отговаря, че не знаел точно, ала че който му е кацнал на мушката, все е паднал. И за убийство няма да го съдят Шукри Буя пред Трибунала за военни престъпления в бивша Югославия. По-нататък свидетелят разказва за делата си като командир на АОК в зоната Рачак, косовското село, в което, както знае светът, сръбска армия и полиция на 15 януари 1999 година избиват около 45 мирни жители, за да може на другия ден шефът на наблюдателската мисия на ОССЕ в Косово Уйлям Уокър с телевизионните камери на международната общност да разкрие за новините в 20 часа поредното сръбско зверство, та да не остане вече никакво съмнение в необходимостта от хуманитарна намеса на НАТО, а германският министър на външните работи Йошка Фишер с разтреперан глас да се провикне, че не можело повече да извръщаме глава от тази касапница.
Във встъпителната си пледоария при откриването на Процеса на века в Хага на 2 февруари прокурорът на Трибунала Джефри Найс впрочем направи едно озадачаващо изявление. Като се спря мимоходом на Рачак, прокурорът каза, че разигралите се в това село ужасии несъмнено ще бъдат разисквани на процеса, макар че самото масово убийство не е включено в обвинението срещу предполагаемия военнопрестъпник. Познавачи на материята по въпроса "Рачак" оживено затълкуваха този пасаж от пледоарията на Найс като нелишено от основание презастраховане. Известни са, на който иска да знае, доста тежките аргументи в подкрепа на сръбското твърдение, че въпросното масово убийство е инсценировка за телевизионните камери на международната общност под режисурата на предполагаемия кадрови служител на ЦРУ Уйлям Уокър. В действителност убитите били партизани от АОК, загинали в битка с полицията на 15 януари 1999 година. Очевидци на събитията в Рачак през този ден бяха няколко съвсем благонадеждни журналисти, които излязоха в пресата със съвсем друга версия за произхода на въпросните трупове, потвърждаваща сръбската, а освен това се узна, че Уйлям Уокър има стаж в ЦРУ за подобни сценарии в Сан Салвадор.
В хода на процеса обаче Рачак все по-често се заспоменава в показанията на важни свидетели на обвинението, като британския генерал Карол Древенкевич и канадския генерал Мишел Мезоньов - все високопоставени наблюдатели на ОССЕ. Макар да пристигат със закъснение в селото, генералите са твърдо убедени в злодейството на сръбската полиция и отхвърлят всяка възможност за някаква инсценировка за медиите с трупове на загинали в сражението партизани. Милошевич обаче не оставя свидетели, прокурори и съдии на мира с нахалните си въпроси за деликатната част от мисията на Уокър, с което предизвика Древенкевич да му каже: "Ами питайте го него", а съдията - да поиска призоваването на Уйлям Уокър за свидетел. По този начин Рачак окончателно се настани на централно място в процеса, а дали такава беше идеята на обвинението, си остава за гадателите.
След показанията на Шукри Буя обаче за пенсионирания междувременно американски експерт по тънките работи Уйльм Уокър като свидетел не остана много работа, а прокурорската картина "Рачак" във всеки случай придоби такива дълбоки драскотини, че по всяка вероятност окончателно ще излезе от употреба при формулирането на присъдата срещу предполагаемия военнопрестъпник номер едно. Дали Шукри Буя е чистосърдечен човек, суетен партизански герой или глупак, или пък просто комбинация от трите антропологически константи - в случая не е важно. Без да се съобразява с показанията на десетки свидетели преди него, едни от които не били и чували за партизани на АОК в село Рачак, а други споменаха само за няколко момчета с ловджийски пушки, Шукри Буя в хода на кръстосания разпит потвърди, че имал под своя команда 1400 партизани в региона, че в Рачак била разположена база с щаб на АОК, че преди сръбската офанзива в бункерите и окопите пред Рачак са били на позиция 47 бойци, чието въоръжение освен обичайните калашници и картечници включвало зенитна картечница калибър 12,7 мм, гранатомет калибър 60 мм, минохвъргачка 60 мм и някаква фантастична минохвъргачка с калибър 500 мм.
Хвала лепо, баш ми е драго, че разяснихме този въпрос, каза след този изчерпателен отговор предполагаемият военнопрестъпник и се облегна в стола си. Та цяла седмица вече как Милошевич видимо страдаше от упреците на генералите Древенкевич и Мезоньов. Не била работата във военната акция на сръбската полиция срещу АОК, гласеше становището на двамата заместници на Уокър в наблюдателската мисия на ОССЕ. Военната акция на сръбските сили за сигурност си била съвсем легитимна, ала не и употребата на танкове и артилерия срещу противник в населено място и въоръжен само с леко стрелково оръжие. И ето че с хвалбите за тежкото си оръжие, та и за употребата му срещу сръбския агресор, командирът на зоната Рачак постави нещата в друга светлина и разтовари угризенията на загрижилия се Милошевич. При това на експрезидента му се наложи още два-три пъти да благодари на словоохотливия партизански командир.
Например, когато Шукри Буя разказа за трима оцелели в боя в Рачак бойци, които достигнали съседната база в Лужан с вестта, че останалите им другари загинали. С оглед на бъдещия си биснес в свободно Косово командирът естествено е в Лужан на подобаваща дистанция от битката. Бойците бяха объркани и не знаеха какво приказват, после се оказа, че убитите са само 15 - заобяснява трескаво след първото си показание командирът, ала белята вече бе станала. Броят на труповете в Рачак е тъкмо колкото на загиналите партизани, констатира със задоволство предполагаемият военнопрестъпник. Интересна му се видя и услужливата информация на свидетеля, че като бойци на АОК загинали 62-годишният Садик Муйота и 61-годишният Мехмед Мустафа. Не ги искахме заради напредналата им възраст, но те така настояваха, че нямаше как, обясни командирът им. Милошевич обаче веднага ги разпозна като труповете на двама старци, проснати в преден план на известната панорамна фотография на жертвите от Рачак, които очевидно го смущаваха, защото подхранваха твърденията за избито мирно население. Особено го зарадвало обстоятелството, каза в заключение предполагаемият военнопрестъпник, че изложението на партизанския командир за хода на сражението изцяло се покрива с доклада на полицията от 15 януари 1999 година. Каза и зачете:
"В 6.30 часа село Рачак бе напълно обкръжено от специални части на полицията в Урошевац. От самия край на село Рачак членовете на албанската терористична банда откриха огън с гранатомети и стрелково оръжие. На огъня бе отвърнато, след което терористите се оттеглиха в селото, като непрекъснато откриваха огън по настъпващата полиция. Битката с терористите продължи до 15.30 часа, а по време на претърсване на селото полицията бе обстрелвана с Броунинг 12,7 и минохвъргачки. В акцията са ликвидирани около 60 терористи."
Два дни по-късно обаче следва реваншът. На 17 януари сръбски полицаи със съдия-следователката Даница Маринкович пристигат с камиони, за да натоварят положените в джамията в Рачак трупове и да ги откарат на изследване от патологоанатомите в съседната болница. Тук Шукри Буя отново пуска в действие минохвъргачките си. Нарекохме това "битката за трупове", в която участвах и аз, отбеляза скромно пред съда партизанският командир. Загиват на място 17 сръбски полицаи, ала техните трупове изобщо не са релевантни в този процес, както често напомня съдията Ричард Мей, стане ли дума за подобни странични детайли.
---
Дали на шести юни 2002 година на 58-то съдебно заседание в процеса срещу Слободан Милошевич обаче поне узнахме цялата истина за четиридесет и петте албански трупа в Рачак? Едва ли. Колко от тях са били партизани, загинали в бой, дали пък няма пленени и после набързо застреляни и дали в суматохата не са били избити и невинни хора - по всяка вероятност от всичко по нещо или всичкото накуп. Истина, която на Милошевич не му изнася, но още по-малко - на Трибунала. Ако му изнасяше, щеше да поиска експертизата на финландските патологоанатоми начело с Хелена Ранта. Тази експертиза на труповете, изготвена по поръчение на ЕС, още си стои засекретена във външното министерство на Федералната република, която навремето получи документа в качеството си на председател на ЕС. Две години вече никой не ще да я види. Ако пък по неведоми причини Трибуналът няма достъп до тази кой знае защо засекретена експертиза, той можеше поне да призове като свидетел самата Хелена Ранта. Ни едното, ни другото. Вместо това изневиделица бе призован за свидетел небезизвестният предполагаем агент на ЦРУ Уйлям Уокер, за да потвърди на 11 юни за пореден път със словесните си мехури пред всеки, който се интересува, че цялата афера "Рачак", с която през януари 1999 година бомбардировачите на НАТО подгряха моторите си, вони до небесата.
A Шукри Буя междувременно трябва да се е върнал при бизнеса си в Косово.

Жерминал Чивиков



Епопеята Рачак пред Процеса на века в Хага