За книгата Звук и смисъл - двадесет години по-късно.
Всяка литературна традиция има критически книги, надживяващи времето, в което са създадени. Рядкост са обаче случаите, когато един теоретичен трактат получава същото признание. Едно от тези щастливи изключения е книгата на Радосвет Коларов "Звук и смисъл". С нейното публикуване през 1983 г. българската литературна теория показа, че добрите й текстове се създават не само в Париж от Цветан Тодоров и Юлия Кръстева. След трудовете на Никола Георгиев книгата на Радосвет Коларов напомни, че в България има теоретична школа, която, независимо къде работят нейните представители, е на световно ниво.
С появата на "Звук и смисъл" бе сложено началото на нов поглед към звученето на словото в прозата. Според теоретичната традиция художествената функция на звука се считаше за приоритет на стихотворната реч. Термини като "инструментовка", "алитерация", "звукопис" упорито се свързваха само с поезията. Коментирайки това обстоятелство, Радосвет Коларов споделя, че целта на неговата книга "е да разшири обекта на, условно казано, "поетическата фонология" в областта на художествената проза". С тази амбиция на читателите е предложен научен труд, плод на дългогодишни изследвания, който освен със своята теоретична новост се отличава и със задълбочен аналитичен поглед към проблема. При това тезите на изследователя са подкрепени от неподлежащи на съмнение примери, извлечени от прозаични текстове, които са създавани от различни автори и в различни културни епохи. На въпроса "има ли право изследвачът на литературния текст да търси звукопис в прозата" е отговорено положително. Предложен е и подходящ термин, представящ това явление. В десетте страници на раздел трети от първата част на книгата, посветени на метафонията в художествената проза, е уточнен обхватът и приложението му. В следващите части са коментирани типовете метафонични структури, художествените функции на метафоничните структури и прагматическите аспекти на метафонията.
Особено значение за доверието, с което читателят пристъпва към предложените идеи, има реториката на изложението. Авторът не предпоставя тези. Той дори не се опитва да убеждава. Стратегията на текста му е друга. Преди всичко се говори обстоятелствено за невъзможността изследователят да избяга от своите предубеждения и за възможните грешки, които биха могли да бъдат допуснати благодарение на това. После се коментира степента на достоверност, която би могла да бъде достигната при работа в една толкова рискована област на литературното изследване. Същинската част на изложението се отличава с обилие от примери, които сами по себе си са най-силното средство за убеждаване на читателя. Те са така подбрани и подредени, че без много обяснения и теоретизиране илюстрират по възможно най-добрия начин тезата на автора.
Книгата "Звук и смисъл" освен с оригиналните си теоретични идеи е значима за българското литературознание и с формулата, която предлага за общуване с читателя. Тя е образец за това, как е препоръчително да бъде построен един научен текст, за да спечели доверието на експертите. В изложението на Радосвет Коларов има много убеждаваща сила. То е непротиворечиво, написано на достъпен теоретичен език и демонстриращо доверие към комуникативния партньор. Същевременно теоретичният разказ е така поднесен, че нищо не е оставено на случайността или само на добрата воля на читателя. Няма недоизказани неща. Съмнителните твърдения са изключени. Всичко е проверено многократно. Дори и най-дребните колебания са преодолени с упорита експериментална работа.
Естествен резултат от това е, че книгата "Звук и смисъл" още с излизането си от печатницата се превърна в библиографска рядкост. Няма никакво съмнение, че тя постепенно ще печели нови читатели и ще има запазено място в задължителната библиография на литературната наука.

Добрин Добрев