Юбилеите са досада и недоразумение. Изведнъж, противно на волята си, се оказваш в центъра на внимание. И трябва да изтърпиш разни хвалби и публично огласени симпатии. За онези, които най-много заслужават юбилеите си, това е тежко изпитание. Има ги и другите, които се радват на подобна суматоха, тъй като виждат в нея иначе немислимата възможност да се почувстват важни. Тогава пък ближните им попадат в неловкото положение да се преструват, че наистина се случва нещо много значимо...
Днешният празник обаче е на Радосвет Коларов и казусът е от първия тип, при това в утежнен вариант - всички, които го познават, знаят добре колко неприспособим е той към принудите на публичността. И затова изглежда особено неуместно да се призовават фанфарите на юбилейната възхвала. Още повече, че никому не е нужен специален повод, за да осъзнае какво означава присъствието на Радосвет в полето на активност, което по един или друг начин споделяме с него и мислим като българско литературознание. Защото това присъствие е постоянно ефективно, то работи в плана на професионалното ежедневие и с делнична настойчивост задава критерии, на които в повечето случаи е непосилно да се отговори. Но пък е важно да ги има.
Радосвет Коларов е авторът, който не е написал нито един случаен или посредствен ред. На него принадлежат някои от най-блестящите и проникновени анализи върху представителни текстове на българската литература като "Обесването на Васил Левски", "Две хубави очи", Страшимировото "Хоро", Йовковия разказ "Грехът на Иван Белин", след които цели десетилетия е трудно да се каже каквото и да е повече. Овладяността и мярата на писането му са толкова безупречни, че понякога дори препятстват идентифицирането на откривателските моменти в него. Освен другото и защото му е чужд нагонът на самопохвалата. Така постижения като тези от "Звук и смисъл" или безпрецедентните интерпретативни стратегии в подхода към Елин Пелин или Вапцаров със самата си поява се превърнаха в класика, припознати и оползотворени като общо достояние.
Радосвет има изключително рядката способност да разпознава актуалното, без да го смесват с крясъка на модата. Никога не се поведе по чара на шарени парцалки, дефилиращи с претенцията на haute couture, не го изкуши и гъделът на жаргона от последната седмица. Но пък и никога не е пропуснал нещо значимо в научната си област. И преди всички работеше с компютри - сам, с напрежението от несигурността, при недопустима и дори смехотворна, от днешна гледна точка, техническа необезпеченост. Без да инкасира експеримента и резултатите от него в интерес на някаква персонална митология.
Радосвет е от малцината ентусиасти на сериозния, устойчив и независим от обстоятелствата научен ангажимент. Неизменна е устойчивостта му срещу увлечението по кампанийно актуализирани теми и обслужването на случайни интелектуални или емоционални импулси. На него дължим дългогодишната поредица от конференции, които ни подканяха да се взираме във въпросите за границите, кръстопътищата и алтернативите на литературната наука, а чрез тях и в собствените си как и защо.
Едва ли ще се намерят мнозина - измежду вече няколко поколения български литературоведи - които не са изпитали при среща с текстовете на Радосвет Коларов особената емоция, съчетала възторг и примирена завист. И безкористна радост от таланта му. Съвсем малко са и онези, които имат капацитета и квалификацията, за да оценят научните му постижения по достойнство. Със сигурност обаче на повечето от членовете на гилдията присъствието му в нея не само дава усещане за смисленост на странните, незащитими занимания, на които сме се посветили, но ни набавя и така нужното основание да препотвърждаваме безразсъдния, направен някога, кой знае защо, избор на съдържащия ги житейски модус.

Клео Протохристова