Юбилейният повод задава властни стереотипи.
Тяхната услужливост е абсолютно неприемлива, когато се говори за Радосвет Коларов. Ще се опитам да се освободя от тях. Желая да го запазя като събеседник. Събеседник чрез неговата студия "Инициационната творба: поемата "Нощ" на П. К. Яворов", която възприемам като личния отговор на Радосвет Коларов към съвременната ментална парадигма в литературознанието. И още нещо: всяка една от книгите му ("Звук и смисъл", "В художествения свят на романа "Хоро", "Литературни анализи") е личен отговор на определена доминация в хуманитарното мислене през годините.
Аз-ът на тези отговори не е войнстващият скептик и полемист. Той не е безволево следващият, а мислещият и чувстващият литературната творба - един сътворяващ и близък наблюдател. Разбира се, дистанция има, но тя не е между субекта и обекта. Коларов не възприема литературната творба като предмет, а като ставане в творческия процес, като повратна точка в него. Той влиза в ситуацията на творческия аз, тогава, когато се ражда ново мислене.
През последните десетилетия бяхме свидетели на поредица от радикални промени на това какво изследва литературознанието. Приемаме без колебание, че научният подход създава своя обект, без да си даваме сметка, че тогава правенето на наука би било много лесно. Ако няма обект с неговата очевидна стабилност, тогава откъде ще дойде корективът? Нали той ще бъде едно толкова нестабилно Аз, каквото е нашето. Отговорът на Радосвет Коларов е твърде показателен. Той наблюдава "ненаблюдаемия процес", "вибрирането на несъществуваща в текста фигура", която обаче се случва в безсъзнателното на паметта на текста. Творческият процес е преобърнат. Така нареченият творчески замисъл не е елементарното, което е последвано от разгръщане, текстуализация и конкретизация в една определена творба, а генератор на множество творби и като "интертекстуална асоциативна памет" привлича инвентивното мислена на Радосвет Коларов. Следователно, според него, влизайки във връзка с текста, връзка, която е парадигматична за всяко наше действие, ние сме в дълбинното, което има своята яснота и бих казала закономерност. Наблюдавайки траекториите на няколко мотива на "Нощ" към множество други стихотворения на Яворов, той реално дава живот на "верижното активизиране на мотиви". Не бих казала, че те са били там и той просто ги е открил, посочил и пр. Радосвет Коларов наистина ги създава и те не биха имали битие без това невероятно общуване, което той има с поета. Кой е водещият в тази връзка, е трудно да се определи, тъй като бинарната логика е превъзмогната в моментите на поетичното. Тези моменти са тихите празници на проникващия поглед на Радосвет Коларов, обърнат към самия него. С други думи, това е поетичното - навярно единствено истинската и значима реалност на човешката връзка.
С благодарност за всичко, което е сторил досега, желая на нашия талантлив колега да следва императивите на своята неспокойна и плодотворна мисъл.

Рая Кунчева