На 82-годишна възраст почина

акад. Николай Хайтов.

Той вярваше, че литературата преди всичко трябва да огласява националната самоличност. Вярваше, че писателят е длъжен да бъде ревностен учител на род и родина. Вярваше, че само традицията и обичаят ще ни избавят от хаоса на модерния живот.
Николай Хайтов имаше бодлива представа за морал и я бранеше непоколебимо. Разрушените връзки между човека и мирозданието предизвикваха у него войнствена горест. Беше яростен, дори скандален българин: провокираните от него културни разпри бяха водени от слепите очи на трагедията.
Николай Хайтов беше мощен и сърдит разказвач. Творбите му се сраснаха с Родопа планина, а тя щедро им даряваше персонажи и случки, в които яко бумти патриархалният български живот. Хайтов осмисли неговата недодялана и неистова магия, но не разкъса нито един исторически възел.
Добили фантастична популярност у нас и в чужбина, съчиненията на Хайтов съвсем не бяха просторечиви - един от най-мощните модернизационни импулси за българската литературна наука беше даден през 1974 г. именно от "Диви разкази" и предизвиканата от тях полемика между импресионисти и аналитични критици...
Днес "Козият рог", "Дервишово семе", "Мъжки времена", "Шумки от габър", "Хвъркатото корито", "Да възседнеш глиган" са емблеми на българската литература и неопровержима класика, а голяма част от тях се превърна в най-едрото българско кино.
И вестник "Култура" имаше сложни отношения с големия писател, но никога не забрави факта, че той е бил редактор в него между 1957 и 1960 година.
Във време на повратливи идентичности Николай Хайтов има храбростта да си остане при корена. Нека днес, в часа на неговата смърт, Родопа планина успокои вироглавия му дух!


М.Б.