В конюнктурно колебание
между религията и светската суетня


Близо 15O години след своята премиера Те Деум на Берлиоз е непознат на по-голямата част от почитателите на композитора. И броят на записите му е направо нищожен в сравнение със симфоничните "хитове" на композитора.
Днес, слушайки записа на И ЕМ АЙ-Върджин класикс, си мисля, че това нито е случайно, нито е несправедливо.
Новият запис на творбата разполага с Парижкия хор и оркестър, с органистката Мари-Клер Ален и великолепния орган на прочутата "Ла Мадлен" в Париж и детския хор на Европейския съюз. В една от частите на близо 70-минутната композиция има молитва с тенор соло. От фирмата са осигурили и звездата Роберто Аланя - и примамката за меломана е налице. Диригент е американецът Джон Нелсън, който е смятан за специалист по Берлиоз - последните 20 години е редовно канен на фестивала "Берлиоз" в Лион. Действително записът е свидетелство за опитна ръка, която невъзмутимо, също като автора на композицията свързва невъзможното да бъде свързано - молитвите и великолепните църковни хорове, съпроводени от богата в регистрово отношение органова партия и марша за представяне на знамената - една "плуваща" част, която се изпълнява или в началото, или в края на произведението - както е в случая. Всъщност тъкмо този марш първоначално буди известно недоумение, а след това, може би благодарение именно на общата насока в интерпретацията на Нелсън, като че ли идва съвсем на място, за да допълни не дълбоко религиозната атмосфера на творбата, а триумфалния й характер, в който, независимо от латинския текст и от красотата на хоровете с голямо усилие можем да съзрем някакъв тип религиозно смирение. Може би тъкмо затова и теноровата молитва звучи като оперна ария, може би това е минус и на изпълнението на Аланя, но...едва ли. След като се наслади на цялата пищна изобретателност на неудържимия оркестров майстор, човек си дава сметка, че когато нещо е създадено с цената на компромиса - от една страна църковна музика, от друга - посвещение на принц Алберт (консорта на кралица Виктория), от трета е обслужила и Световното изложение под егидата на Наполеон III - дори авторът й да е гениален, то си е сбъркано от самото начало. И до ден днешен слушателят се чуди накъде е обърнат Те Деума - към духовната или светската власт; дали това не е пророчество за гигантските проекти (творбата е била адаптирана и към условията на Световното изложение под егидата на Наполеон III - "само" 250 души изпълнители) и безумието на индустриализацията или пореден порив на неспасяемия романтик? И още различни въпроси, които провокира този рядък запис.

Екатерина Дочева







Вградени
ноти


H. Berlioz.
Te Deum

2OO1 EMI Records