Покана за екзагитация*

Телевизията е инструмент, (по)средство, медия. Затова е валидно: "Средството (медията) е съобщението"; ще рече: употребата на инструмента предопределя резултата. Ако инструментът се употребява за забавление, резултатът е забавен; ако се употребява за изобличение, резултатът е уличаващ. В лелеяната от "вси българи" (Северна) Америка има специално предаване за изобличаване, преследване и подплашване; нарича се "Издирва се" ("Wanted"). В него се показват снимки на търсени от закона престъпници, за които бдителни граждани - след като ги забележат - донасят на полицията. Така телевизията се превръща в инструмент на полицейско дознание - престъпникът никъде не може да намери мира, защото излъченото негово лице от екрана прави от всеки обикновен американец човек, способен да го открие, "намери". Нещо подобно забелязахме при преследването на О Джей Симпсън, но с елемент на забавление: той не само беше изобличен от телевизията като убиец, но благодарение на нея американците станаха свидетели на възмездието. (Друг е въпросът, че съдът оправда впоследствие US футболиста.) Екранът като демонстрация на справедливостта и неотменимостта на наказанието, нещо като "Бог забавя, но не забравя!" Медията като инструмент/десница на Божието възмездие; единствено способната да покаже неговото действие тук и сега.
В България, странно защо, обект на такова наказателно въздействие от екрана са преди всичко политиците. (Аз имам едно обяснение: в българското масово съзнание всеки, отдал се на политика, е в известна степен съмнителен, нему не може да се има доверие. Следователно той е потенциално заподозрян, виновен е до доказване на противното.) Не че на други места политиците са имунизирани от подобно нахлуване и въвличане, тук обаче този акт е перманентно забавление за журналистите и перманентно възмущение за зрителя. Спомняме си скандала с вътрешния министър Любомир Начев, изненадан от Севда Шишманова в конфузната компания на Жени Калканджиева във време, когато трима полицаи бяха хладнокръвно застреляни; не по-малко компрометиращо беше и хорото на Жан Виденов в деня, когато изгоряха 14-те войничета; да не говорим за знаменитата реплика на покойния вече Петър Младенов "Най-добре танковете да дойдат", свалила го от президент-председателския пост. Дейците на политическото тук са под постоянен прицел и това изисква от тях непрекъснато бдение и внимаване. Ала те, горките наивници, продължават да падат в капана...
Последна (засега) жертва на перманентната "покана за екзагитация" стана депутатът от НДСВ Камен Влахов. Тук обаче има една важна подробност, която прави нещата доста по-различни: той беше заснет не от телевизионна, а от съвсем друга камера, след което записът бе предоставен на "Шоуто на Слави". Точно в стил "Wanted" лицето на Камен Влахов с цялата си наглост и дебелащина лъсна на екрана, за да покаже, че поведението на политиците вече не е работа само на техните професионални преследвачи - журналистите, но и на целокупното народонаселение. Казано иначе, по същия начин, по който в Америка ловят престъпници, в България ловят политици. В някаква степен българинът видя в телевизията - не без помощта на предишните скандали - място, където самозабравилите се властници си получават заслуженото. Показателно е също, че това място е именно bTV - телевизията, която се припознава като независима от държавата, и предаването на Слави Трифонов, където политиците са винаги главни герои, но като отрицателни персонажи. Един вид в медията като цяло и в "Шоу"-то като частност българското обществено мнение откри онзи коректив на политическото, онази негова лобна скала, откъдето всеки негов деятел, превишил правата си, политва надолу, разбивайки високомерието си на парчета. Отвращението към начина, по който се конструира и функционира българското политическо, българите намериха въ-плътено в частната медия, което значи, че оттук-нататък няма да има политик, сигурен за своя публичен образ. Така да се каже, тукашните "управленци" си намериха майстора, което превръща живота им в една перманентна "покана за екзекуция", ако си позволят дори и на милиметър да помръднат встрани от обществените очаквания. Телевизията като Бога, който обаче: "Не забавя и не забравя!"

Митко Новков

*екзагитация от ex-agito - 1. разтревожвам, подплашвам; гоня. - 2. а) преследвам, тревожа. b) разисквам, обсъждам. с) нападам; порицавам. d) дразня; подстрекавам, бунтувам. е) възбуждам (Михаил Войнов, Александър Милев. Латинско-български речник. София, 1999)






Петък,
ранна утрин