По случай 70-годишнината от рождението на писателя Никола Русев (1932 - 1990) бе издадена книгата "Драг и робът" (ИК "Гутенберг", С., 2002). Книгата съдържа последната пиеса (писана през 1989 г.) на един от най-големите ни драматурзи, предговора "Думи за приятел" на Вера Мутафчиева, "Непроизнесено слово преди първата репетиция" на Красимир Спасов - първият и единствен засега постановчик на "Драг и робът" (в Театър "Българска армия"), 12 фотографии от спектакъла на Иглена Русева. От задната корица на книгата ни гледа един много красив мъж (така го каза на премиерата Татяна Лолова и е невъзможно да не се съгласим с нея), пак там са изредени неговите пиеси, книги и филми по негови сценарии. Никола Русев заслужава подобно добросъвестно и изящно издание на неговите пиеси.
Илия Добрев, Георги Стоянов, Асен Ангелов, Татяна Лолова и други, които присъстваха на премиерата в Унгарския културен институт, разказваха спомени, споделяха възторга и гордостта си, че са общували - творчески и приятелски - с рано напусналия ни талантлив автор.
Искам да припомня един анекдот и да разкажа едно откровение, свързани с Никола Русев.
След като гледал "Старчето и стрелата" (1968) на Никола Русев, Камен Зидаров - доайенът на историческите пиеси - казал: "Да дойде при мен това момче, да му обадя как се пишат исторически пиеси..." Станало ли е, не е ли станало, кой кому какво "обадил" - анекдотът мълчи.
А какво беше уважението в съсловието към Никола Русев може да се разбере от нещо, в което бях участник. Беше много отдавна, години преди 1989 година. Бях сравнително млад критик, когато и 40-годишните бяха "млади". Един от най-играните ни драматурзи ме "подкупваше" с откровението си: Аз съм най-добрият, само Кольо Русев е по-добър от мен. Разбира се, преразказвам, но такъв беше смисълът на думите му. Тогава мнозина споделяха втората част от тезата му.
По-добър от най-добрите - това бе Никола Русев.

Никола Вандов