Задължителна литература
Първа книжка от двадесет и втората годишнина на сп. "Факел" отново е посветена на 11 септември и Новия световен безпорядък. Тя съдържа "Светлина в края на дулото" и "Такива ми ти Мопасановци" - разкази от Юз Алешковски; фрагменти от покъртителната документална повест на Светлана Алексиевич "Цинковите момчета", посветена на драмата на руската армия в Афганистан; историческия очерк на Юрий Каграманов "Вятърът на пустинята"; изповедта на бившия свещеник Али (Вячеслав) Полосин под наслов "Защо станах мюсюлманин?"; разговора с о. Михаил Ардов, озаглавен "Светът се носи към пропастта"; вахабизмът според неговите радетели, представен в "Правоверност, доказвана с омраза" от Александър Игнатенко.
В книжката са продължението на романа "Монументалната пропаганда" от Владимир Войнович; както и стихотворения и текстове на Дмитрий Пригов, включени в посветения нему блок "Тероризъм с човешко лице". "Факел" публикува още футурологичното есе на Михаил Епщейн "Ужасът на цивилизацията", "Цивилизацията и културата не са несъвместими" - разговор с Александър Гарин, есето на Хуан Гойтисоло "За своето и чуждото", "Опасно е да се мисли за мюсюлманите със стереотипи" - разговор с Абдала Хамуди.
В дял "Глобализацията - капани и перспективи" са публикувани "Унификацията на света" от Борис Ерасов и "Глобализацията в множествено число" от Едгар Морен.
Ето парче от началото на "Цинковите момчета", в което Светлана Алексиевич предава разтрошената реч на един русин, войник в Афганистан: "Докарах оттам най-добрия си приятел в найлонов чувал, беше ми като брат... Главата отделно, ръцете, краката отделно... Кожата му одрана. Вместо красивото силно момче - разфасовано тяло... (...) Ние изпълнявахме заповед. Военна клетва. Знамето съм целувал...". Четенето на такива редове, четенето на такива броеве на "Факел" е не само неприятно, то е направо задължително в цинковия ковчег на света, който живеем.

М.Б.