Символната борса
Напоследък чух, че имало малки радиостанции, които излъчвали рекламни клипове срещу 10 стотинки парчето! Не повярвах докрай на ушите си, но така или иначе, един от натрапчивите въпроси на прехода, особено ентусиазирано задаван от външни наблюдатели, продължава да бъде: как, а и защо в България съществуват толкова много медии при толкова стеснен рекламен пазар. Кое мотивира битките, да речем, за някоя повече или по-малко скромно платена продукция в националната телевизия или за някой не дотам тиражен всекидневник? Явно приходът не е в реални, а в символни капитали, които, ако успееш да разиграеш добре, в крайна сметка се превръщат в реални.
Та, заслужава си да хвърлим поглед върху котировките на символната борса. Там в обръщение са преди всичко негативни символни капитали, защото позитивните се трупат дълго и се търгуват трудно, а резултатът най-много да е създаването на някой авторитет, който, ако наистина е авторитет, бързо и лесно се превръща в ничий, т.е. започва сам да си прибира дивидентите. Символната разправа е по-ефективна, защото води до освобождаване на места в политическото, икономическото или общественото пространство, за които после можеш да претендираш, че са твоя собственост. За целта доскоро функционираха няколко негативни етикета, емитирани в завидни количества:
комунист (шлагерът на символната борса до изборите през 2001) - Народният съд, национализацията, партийните разправи, лагерите, ТКСЗ-тата, цензурата, номенклатурата;
ченге - доносничеството, политическата полиция, мрежата на ДС и КГБ, която продължава да функционира и да подменя демократичния сценарий;
мутра - силовите групировки, побоищата, убийствата, рекетът, прането на пари, наркотиците, страхът;
мултак - сенчестата икономика, връзките с неясни руски интереси;
кредитен милионер - изчезналите спестявания, недоверието в банките и въобще в институциите.
През последната година в неподозирано кратки срокове пазарът на тези етикети се срина, котировката им се доближи до нулата, а някои дори получиха обратен знак. Успоредно с това започна спешно емитиране на нови негативни етикети:
братовчед - икономическото облагодетелстване на политическата класа, корупцията;
следствен - престъпления сред елита, които най-после излизат наяве, нищо, че всеки е невинен до доказване на противното;
евреин (етикетът все още се търгува в сравнително малки количества) - заговорът на чуждите сили, заплахата за националните интереси, накърненото национално достойнство.
Не съм сигурен, че етикетите са точно тези и че семантиката им е точно такава. По-важното е, че независимо от употребата им, в тях се съдържа болезнен исторически опит, плащан със съдби. И в този смисъл онези, които ги въртят на символната борса за собствена изгода, всъщност се приватизатори на чуждо страдание.

Георги Лозанов