Литературни пространства
От известно време насам "Арт ефир" на програма "Христо Ботев" излъчва в един от вторниците на месеца "Литературни пространства" на Бисерка Рачева. Става дума за рубриката, която тя води от 1993 г. в "Дойче веле", а сега се транслира повторно във връзка с някакво рамково споразумение между двете радиа. Вече се чуха предаванията, посветени на Томас Ман, Роберт Музил, Карл Цукмайер, Франц Блай. Става дума за кратки текстове, посветени на десетки големи и "малки" немскоезични автори от целия ХХ век.
Като странна рядкост в днешното медийно пространство на България звучат старомодно наредените литературни портрети на Бисерка Рачева, където не се разказват никакви евтини историйки и няма нито намек за жълтурковско любопитство. Колкото и да са кратки във времето, тези есета успяват да дадат не само достатъчно мощна базова информация за обговаряния автор и неговите емблематични произведения, но и да изведат акцентите, специфични за неговото писане, за пристрастията му, за начина на живот. В този хоризонт намират мястото си немалко, общо взето, непопулярни и малко известни факти, както и трудно подозирани връзки, "разконспирирани" от Рачева. Успоредно с това, ненатрапчиво, почти в тоналността на намека се препредава историческата атмосфера от времето, в което работи писателят, както и по-особените перипетии, каквито немската история на миналия век знаеше да предлага без съобразяване с мярата на човешкото.
Разбира се, в броените странички на рубриката не е възможно да бъде разгърната голямата, далекобойната литературна критика, която иначе също се числи към арсенала на литераторката Бисерка Рачева. Тя обаче не и е целта на занятието. Съобразявайки се със спецификата на медиата, Рачева чрез своите интерпретации по-скоро възбужда интуициите на образования човек, задава му някакъв друг ракурс към литературния факт, гради негова алтернативна история, търси ефектната поанта, при което обаче със старомодна педантичност не пропуска нито един съществен "топос". Сложното остава при Рачева сложно, а не се подвежда под някакъв опростяващ и банализиращ знаменател. Трябва още да се види, че тя внушава не толкова задължително собствената си позиция, колкото един добър литературен вкус.
Позволих си на няколко места да нарека тези текстове старомодни. Наистина, те биха могли да се определят и така, защото са кроени по мерките на професионализма. А едва ли ще засегна дълбоко някого, когато кажа, че в българската медийна среда и изобщо в т.нар. културни "среди" професионализмът не е непременно на мода. Очи в очи с все по-безпардонно фаворизираната дилетантщина, текстове като тези изненадват. Дори с факта на прозвучаването си, разбира се, за което непременно трябва да се благодари на националното радио.
Най-сериозно бих посъветвал Бисерка Рачева, ръководствата на двете медии и всеки, в чиито компетенции би се оказало това, да се замислят за евентуалното събиране на тези литературни пространства и подвързването им в един том. Защото, дори да прозвучи като израз на социална недалновидност, убеден съм, че в България все още има неколкостотин човека, които биха оценили популярното, но едновременно с това компетентно и добре поднесено слово. И които го заслужават.

Георги Каприев