Нетърпимост
На 22 юни 2002 година бяхме поканени в предаването на БНТ "Вижте кой..."
Съгласихме се да участваме единствено и само заради предварително заявената тема на дискусията - "Болни проблеми на българската култура и отношенията й с културното министерство" - заради възможността ясно и точно да изречем в какво ръководният екип на Министерството на културата не изпълнява своите основни задължения, с което пречи на културните дейци и институти да работят.
Дискусията не се състоя. Диалогът се разпадна. Смислените доводи станаха ненужни. Защото лицето Мирослава Кортенска, която беше поканена по съвсем друга тема, взе думата и направи своето кичозно, популистко и нелепо изказване, в което ни обвини, че нашите претенции са егоистични, неоснователни и всъщност са претенция за лични облаги.
Мирослава Кортенска е отдавна компрометирана в гилдиите.
Питаме:
- по силата на какво госпожата се самообяви за основен опонент;
- защо беше допуснато нейното участие;
- позицията й на член на Художествения съвет на БНТ дава ли й пълномощия да се изживява като последна инстанция по всички проблеми. Или се връща времето на цензурата - и ако е така - кой насърчава тази тенденция.
Защото това не е изключение, а част от ставащо напоследък правило на ключови позиции да се поставят компрометирани, реваншистки настроени персонажи от порода "биячи", чието предназначение е да нивелират всичко до своя образ и подобие.
Примерите са много и тревожната тенденция със сигурност изисква категорична реакция.
След предаването всички ние си казахме, че импулсът ни е бил да станем и да напуснем.
Защото болезнено и сгъстено в един миг в това студио се почувствахме в матрицата на отношението на управляващите към културата през последните години.
Защо не си тръгнахме? Защото и тогава, и сега се чувстваме отговорни към професията си, към колегите си, към изкуството.
Правещите правят въпреки всичко, което им пречи, в изключително трудните времена на невежество, некомпетентност и безразличие към културните процеси и явления; на престъпна безотговорност към феномените на духа като потенциал за бъдеще; на тотална подмяна на ценностите с интереси.

Иван Добчев - театрален режисьор
Маргарита Младенова - театрален режисьор
Иглика Трифонова - кинорежисьор
Георги Кадурин - театрален директор
Валентин Стойчев - театрален директор
Георги Тошев - журналист


P.S. Написахме горния текст още на другия ден след предаването. Обърнахме се към няколко ежедневника за публикуването му. Въпреки обещанията той не излезе.
Негласното стесняване на публичното пространство за ребром поставени тревожни проблеми на културното ни развитие надали е случайно.
Благодарим на в. "Култура" за мястото, което ни предостави.