Спомен за Христо Бояджиев
Изложбата на Христо Бояджиев (1912-2001) в НХГ е поредният галериен проект, с който едно забравено (а за мнозина и непознато) име се връща на публика и ценители. Всъщност съдбата на художника е толкова човешка - и позната, и непредвидима, че за кой ли път се замисляме "ако всичко се бе случило другояче...". Когато от днешна гледна точка ревизираме чисто житейските обстоятелства, за Христо Бояджиев това сякаш важи с още по-голяма сила - принуден да се върне при семейството си в Плевен, лишавайки се от възможността за специализация в Италия и работа в София. Не можем да гадаем как би се развил тогава художникът. Едно е сигурно - работите от 30-те години, част от които изграждат експозицията на Христо Бояджиев в НХГ, недвусмислено говорят за безспорен живописец, чийто талант е съизмерим с най-доброто в българското изкуство от периода на 30-те години.
Верен ученик на големия български художник Борис Митов, Христо Бояджиев не случайно открива своята сила в портретния жанр. Това, което научава в Академията, е не само точното вглеждане и търсенето на сложни колоритни съпоставки. Вярното и аналитично око се допълва от изострена чувствителност и усет за емоционалния свят на портретувания. Пример са етюдите, запазени от това време. В тях ясно личат проблемите, които си поставя младият художник. Глава на старец (НХА), Мъж с бомбе (ХГ-Плевен), Глава на циганин (ХГ - Плевен) и др. са изпълнени с уверена ръка, експресивно - с напластяване на къси и отривисти мазки. Те не просто предлагат вярна характеристика на модела. Живописните им достойнства ги превръщат в образци, чийто сложен характер многократно надхвърля изискванията на учебната пластична задача. Така, още студент, Христо Бояджиев категорично заявява своето професионално отношение към изкуството. Годините в Художествената академия за него са много повече от учебен процес - те са от изключително значение за творческото му съзряване и развитие. Решаващите контакти започват още преди записването в първи курс през есента на 1930 г. За подготовката му голям принос имат уроците на Андрей Николов (близък на бащата на Бояджиев) и на Цено Тодоров.
Достигнали до нас документи разказват не само за срещите и приятелствата на Христо Бояджиев с много от студентите - бъдещи големи имена в българското изкуство, но разкриват и духовната атмосфера, в която се потапя младият Бояджиев. Близки са му Златю Бояджиев, Владимир Кавалджиев, Васил Бараков и др. С него в курса ще постъпят Кераца Висулчева, Георги Каракашев и др. Художникът спонтанно се вписва в пластичните търсения на своето поколение. И за кратките няколко години на обучението си бързо открива своя почерк, преминал около 1935 към тънки полупрозрачни вальори, постигнати чрез изстъргване на напластяванията. В този характер са рисуваните по това време Глава на Циганка (частно притежание), Портрет на Владимир Кавалджиев (ХГ - Плевен), Мъжки портрет (НХГ). Една от най-хубавите сред тях е "Момиче в златна охра", получила награда при дипломната защита на художника.
Настоящата изложба в НХГ, разположена в уютното пространство на Параклиса, е камерна по своя характер. И може би точно в този си облик тя отговаря на представата за Христо Бояджиев. Останал до края на живота си в Плевен, "встрани" от активния художествен живот, встрани от шумни изяви и гръмки чествания, той извървява пътя си като човек всеотдаен и скромен. Това го отличава и превръща в един от онези достойни труженици на Изкуството, в които творческият и просветителски дух е докрай жив, и без който картината на българската живопис от първата половина на ХХ век не би била пълна.

Анелия Николаева