Български културни изненади
в Прага
Въвеждащи думи на водещия Георги Папакочев: В следващите минути, уважаеми слушатели на "Евроатлантически седмичник", ще чуете интервю, което, признавам с ръка на сърцето, премина доста тягостно, поне за мен като журналист. В него съзнателно реших да не задавам засичащи и контриращи въпроси, но въпреки това чух отговори, които са твърде показателни сами по себе си.
През седмицата в Прага беше г-жа Агнес Зашева, главен секретар на българското Министерство на културата. Ако искате да научите повече подробности за тази ключово важна фигура в ръководството на това министерство чрез Интернет, няма да успеете - по простата причина, че това е единственото българско министерство, достъпът до чиято страница е възможен единствено чрез парола, която може да бъде получена неизвестно откъде. Министерства като военното или на вътрешните работи притежават прекрасно конструирани, актуални и подробни уеб-страници, докато българското културно ведомство, поради поверителния, изглежда, характер на своята дейност е ограничило достъпа до официалната информация за себе си единствено за избрани хора.
В началото на разговора с главния секретар на ведомството г-жа Агнес Зашева си позволих да й припомня доста парадоксалния факт, че един от най-ярките центрове на европейската култура, Прага, през последните години не е любимо място за посещение на български културни дейци, а още по-малко от представители на културното министерство и я попитах каква, всъщност, е целта на нейното посещение? Оказа се, че тази цел е строго вътрешноведомствена и няма отношение нито към централноевропейската култура, а още по-малко към чешките културни институции.

Агнес Зашева: Измина едногодишният период, в който новият директор г-н Янчев положи изпит в министерството, издържа конкурса, даде известни обещания за добра работа и с колежката от Министерство на културата, която отговаря за ведомствените проверки, искаме да проверим на място как се харчат държавните пари, как върви културната политика, какъв е синхронът със съответно нашите представители в посолството, изобщо какъв е обликът на България в лицето на нашия културен център в Чехия.
Георги Папакочев: Добре. Едва ли е нужно да припомням на нашите слушатели традициите и близостта в културното развитие на двете славянски държави - Чехия и България, както и онова, което в исторически план сме възприели от чешката култура ние в България. Днес обаче тези връзки, поне на официално равнище, клонят към нула. Това е мое наблюдение. Какви са причините според вас? Все пак в Прага формално съществува културен център, за който вие говорите, в който има пет души - трима българи и две чешки служителки - с доста сериозни (по българските стандарти) заплати във валута, които се плащат от българския данъкоплатец.
Агнес Зашева: Аз пряко за културните центрове не отговарям в Министерството на културата, а дирекцията "Международна културна политика и евроинтеграция" в лицето на г-жа Данаилова, която се занимава с културната програма на институтите. Но сега все пак считам, че аз като главен секретар трябва да съм запозната как върви връзката между културната политика и средствата на министерството, които се дават, и съм доста изненадана, че има 5-членен екип, тъй като по щата на Министерството на културата фигурират трима. За тези, които се назначават по местното законодателство, имам информация, че има една секретарка, но не очаквах, че има пет души, за което ще вземем съответните мерки. Поинтересувах се в министерството как стои въпросът с културната програма. Има културни прояви. Ако считаме, че бройката е начин за отчитане на нещата (аз считам, че това не е критерият), те са някъде около 14 до момента...
Георги Папакочев: ... за една година ...
Агнес Зашева: Не, от началото на годината до момента. Миналата година са някъде около 43 културните прояви, но и самият културен център за момента среща сериозни трудности с това, че няма зала, съответно трябва да плаща наем и за мен не е редно да се правят културните прояви на България примерно в чужди културни центрове.
Георги Папакочев: Това е практика, която в момента се извършва от представителите на българския културен център в Прага. Те правят проявите си в чужди културни центрове, като например в центъра на Русия.
Агнес Зашева: Точно това е задачата и целта на проверката от министър Абрашев - да видим как стоят нещата, тъй като в министерството има информация за известни, според мен, несинхронизирани действия от страна на ръководството на културния център, за което ние ще вземем мерки.
Георги Папакочев: Добре, госпожо Зашева, доколко верни са твърденията, че вторият човек в културния център сега е припознат внук на другаря Тодор Живков, а наскоро назначена служителка в центъра е била съпруга на високопоставен лидер на комунистическата партия на Чехия и Моравия.
Агнес Зашева: Лично аз нямам такава информация, тъй като не се занимавам с досиетата на служителите. Аз съм отворен човек за добрите професионалисти, но информацията ви за мен е изненада.
Георги Папакочев: Ще мина към един друг аспект на нашия разговор. Има ли сегашният екип на Министерството на културата някаква концепция, свързана с европейската културна интеграция, с рекламирането на България чрез каналите на културата и изкуството в Европейския съюз. Какво конкретно се предвижда за дейността тук, в Чешката република?
Агнес Зашева: Замислят се известни промени относно така тромавата система на опериране на културните институти в съответните страни и недобрата координация с Министерство на културата в цялост. Ето, вие ме изненадвате с това, че тук са 5 души. Т.е. директорът, който в момента изпълнява длъжността, въобще не е искал разрешение от нас да назначи по местното законодателство тези две личности. Ние имаме утвърден щат за трима души. Това е в неговите прерогативи, но все пак трябва да има известен синхрон и аз апелирам за в бъдеще да бъдат изчистени взаимоотношенията Посолство - Културен център, защото аз смятам, че културният център е лицето на нашата страна, но все пак мисията си е Посолството. Тоест, трябва да има пълен синхрон в действията им.
Георги Папакочев: В момента България се намира в един твърде важен етап на своята европейска интеграция и интеграция към НАТО. Има ли концепция, още веднъж ще попитам, Министерство на културата във връзка с културните аспекти на тази интеграция?
Агнес Зашева: Вижте, концепция при всички случаи има, след като страницата ни за приемане в Европа е затворена единствено за Министерство на културата. Още през миналата година.
Георги Папакочев: Вижте, закрити са още 19 страници от 30 възможни до този момент, но нека сега да минем към един друг въпрос. Остават 5 месеца до така очакваната среща на високо равнище на НАТО в Прага, на която България, дай Боже, да получи покана за членство. Домакините от чешка страна предложиха всяка една страна-кандидатка да се представи тук, в чешката столица, със серия от главно културни прояви, които да я представят пред местната публика. Прави ли България нещо конкретно в тази област? И каква е ролята на Министерството на културата в една такава програма?
Агнес Зашева: Предполагам, че програмата е вече разработена в Министерство на културата, мога допълнително да ви дам информация, тъй като аз не бях подготвена, че ще имам среща с вас. Но не може, след като има изискване от чешката страна за нашето представяне, нашето министерство да не работи, особено в лицето на г-жа Данаилова, която е един перфектен служител.
Георги Папакочев: Има ли някакви планове културното министерство да извади поверения му културен център в Прага от неговата виртуалност и той да започне да действа като реален посредник на българската култура в Чехия? Мисли ли ръководството на Министерството за привличане на работа в културния център на хора с опит, познанства и контакти в Чехия, не на хора със съмнително минало и, общо взето, самодейци?
Агнес Зашева: Едночасовата ни среща с посланик Томов беше точно във връзка с това и мисля, че срещнахме допирни точки и единомислие и със завръщането си в София ще осъществя контакт с г-н Ахмед, моя колега в Министерството на външните работи, и мисля, че ще изчистим нещата по отношение на взаимоотношения, единомислие и еднопосочност в действията, за да имаме добро представяне в чешката страна и въобще в Европа.
Георги Папакочев: Не мислите ли, че ролята на сегашните културно-информационни центрове или културни центрове, както се наричат, вече е доста архаична в една обединена Европа? Лично вие смятате ли, че е възможно техните функции да бъдат разширени и по посока на така наречената външнополитическа пропаганда, PR и в тази посока?
Агнес Зашева: Мисля, че абсолютно това е посоката, която трябва да се следва.
Георги Папакочев: А министерството разсъждава ли по тези въпроси? Мисли ли нещо за това?
Агнес Зашева: Във връзка с това министърът на външните работи г-н Паси е внесъл едно предложение в Министерския съвет за промяна на Закона за култура и защита, което ние ще обсъждаме при моето завръщане с професор Абрашев и другите двама заместници и мисля, че ще решим най-доброто за България.
Георги Папакочев: Ще го решите с професор Абрашев, или с Външно министерство?
Агнес Зашева: С министерството и съответно с Министерския съвет.

Заключителни думи на водещия Георги Папакочев: Това беше разговорът ми с г-жа Агнес Зашева, главен секретар на Министерство на културата.
Сигурен съм, че внимателните слушатели на "Евроатлантически седмичник" вече са впечатлени от фактите, свързани с дейността на т.нар. Български културен център в Прага, център, в който българският данъкоплатец излива значителни суми за заплати на неговите задгранични "служители" чрез бюджета на културното министерство.
Но това едва ли е толкова важно. По-тревожното е, че лексиката на главния секретар на това ведомство е изпъстрена с фрази като: "изненадана съм, че има 5-членен екип, а трябва да са трима", "несинхронизирани действия", "нямам информация", "тромава система за координиране", "вие ме изненадвате", "със завръщането си в София ще изчистим нещата", "тромава система на културните институти", "не е редно културните прояви на България да се правят в чужди културни центрове" и т. н., и т. н.
Погледната през една такава лексикална призма, дейността на българското културно министерство в чужбина буди още по-голямо недоумение и поражда лавина от въпроси. Защото кой друг, ако не високо платените негови служители в чужбина, имат като основно задължение да компенсират хроничното непознаване на българската култура, наука, изкуство в Европа и оттук на самата България? Нима културтрегерите в министерството си въобразяват, че външнополитическата реклама на България няма нищо общо с тяхната дейност и че всичко, което са длъжни и биха могли да направят, е свързано единствено със субсидии и средства?
Впрочем, България вероятно ще влезе в НАТО и ЕС и без културните аспекти на присъединителния процес. Въпросът е как ще погледнат на нас в стария континент.

(Разговора публикуваме с незначителни съкращения.)


Тук публикуваният текст е стенограма от разговор на Георги Папакочев с Агнес Зашева, главен секретар на Министерство на културата, излъчен по радио "Свободна Европа" на 16 юни 2002 г. в предаването "Евроатлантически седмичник".
"Култура" и занапред ще прави усилие да запознава читателите си с проблемите на българските културни институти в чужбина.