Мълчанието на красотата
Георги Божилов - един от най-интересните български художници за последните четири десетилетия, търпеливо и сякаш незабелязано преодоля превратностите по пътя си и остави мълчалива диря красота, изисканост, хармония и свобода. Понякога трябва да затаим дъх, за да чуем мълчанието, да зареем поглед, за да докоснем самотата, която остава, след като някой напусне безвъзвратно сцената на живота.
Мълчанието е красота. Творческата позиция на Георги Божилов би могла да бъде определена като постигане на красотата чрез мълчание. Тази своя позиция той не афишира, просто я отстоява - чрез тихото, но значимо присъствие на творец, който отговаря на въпросите с мълчание, но дава най-смислените отговори. Художникът не натрапва набързо скалъпени послания или клиширани заглавия. Той дава свобода на зрителя, защото сам умее да бъде свободен и знае стойността на свободата, тъй като я е изстрадал и въплътил в изтънчените си творби. Свободата като цена на една абстрактна картина, като възможност за полет на мисълта.
Георги Божилов е забелязан още при първата му поява в Общата художествена изложба през 1962 г. Творбите, които показва, пораждат въпроси. С присъствието си в "пловдивската група" той остава верен на стремежите за обновление на пластическия език, но преди всичко следва "своя" линия. Художникът никога не се съобразява с "повелите на времето". За него са важни душевната хармония и изисканата артистичност. С окачествената като "алтернативна", "нелегална" или просто първа по рода си изложба, организирана преди 35 години, Георги Божилов започва творческия си път на модерен художник. В изкуството си той не слага акцент върху агресията, а върху аргументираната позиция, в която присъстват и емоционалното, и рационалното като компоненти, организиращи творбата.
В архивите на десетилетията името на Георги Божилов се свързва с "пловдивската петорка", обединила имена като Йоан Левиев, Христо Стефанов, Димитър Киров, Енчо Пиронков. Макар и дълбоко свързан с родния Пловдив, Слона е много повече космополит по художествен изказ; той е онзи странен мълчалив артист, който успя да се съхрани встрани от суетата на деня, от обичайните клишета, от прозата на ежедневието. Каква е цената на успеха му? Навярно нетърпимостта към компромисите, вярата в личното творческо кредо, мълчанието и дистанцираната позиция, които му осигуряват възможност да бъде себе си.
Георги Божилов не гони времето, а бавно следва собствената си творческа съвест, без да се вслушва в "съветите" на властта. Той декларира свободата си мълчаливо, но със забележителна упоритост - за да съхрани вътрешната си цялост и в същото време да продължава да се развива.
Пътят на Георги Божилов през годините е многопластов и сложен. Привидно ограничен в определена траектория, неговият изразен арсенал се усложнява с течение на годините. В ранния си период той превръща природата в абстракция; в зрелите му години абстракцията става негова втора природа. Празничните багри в природните пейзажи, композициите, изпълнени в ярки цветове и вдъхновени от атмосферата на Стария Пловдив, както ритъмът и стилизацията от ранните години постепенно преминават през умерената условност, за да достигнат до кодирани пастелни хармонии.
За да изгради от бялото платно картина, художникът преминава през три етапа. Първият включва силно емоционален импулс. Следва анализ на преживяното; и накрая въплъщението му във форма. Така Божилов постига своето лично човешко откровение. "Никоя картина не е завършена" - казва човекът, който не е искал нищо друго за себе си, освен възможност да рисува. Когато картината изчезне от погледа му, той сякаш забравя за съществуването й, но съзре ли я пак, винаги намира нещо за допълване. Той рисува и слуша музика, чете книги и пак рисува. Платната му излъчват музикалност - в плавните конструктивни композиции, в хармонично степенуваните цветови акорди, в меките дисонанси на "звънката" тишина. Художникът обича музиката. Особено джаза. Можем да го "чуем" в синкопирания ритъм на разноликите абстрактни форми, в носталгичните приглушени акорди на сиво и охра, в карирания акцент на парчето плат или в динамиката на колажа. В музиката формата е абстрактна. Такава е и нагласата на Георги Божилов към живописната форма. Той преминава много бързо през фигуративното, използва го, за да направи анализ на видяното, и след това да премине отвъд конкретната образност. След това остава в нея, като организира хаоса и му придава смисъл. Смисъл на живот.
Картините му въздействат спокойно, въпреки че зад привидното затишие на балансирана и отмерена хармония се крие духовното неспокойствие на човека, сам нарекъл себе си "Слона". Те носят усещането, че сякаш са изградени на един дъх - всяко петно е намерено като тон, всяка линия тежи на мястото си, всяка форма уплътнява пространството. Така привидната лекота, която излъчват платната му, е скрила зад себе си пластовете на систематично и овладяно познание.
Георги Божилов - Слона е широко скроен човек и "дълбок" художник, той притежава способността да се съсредоточава максимално върху интересуващото го, като прави разрез на явлението в дълбочина. Показателен пример за това е, че за да изгражда композициите си, художникът посвещава от времето си на дескриптивната геометрия.
През 60-те години той отделя важно място на пластическото изграждане на творбата, на радостта от работата с материала и на неговата жива енергия и витална духовност. Още от края на десетилетието обаче художникът категорично заявява стремежите си да преобразува натурата, да разтвори веществеността на материята и да я превърне в духовност. Да разгради обекта, за да го изведе до знак. През последвалите десетилетия все по-ярко се откроява тенденцията към трансформиране на реалността с цел постигане на автономно живописно пространство, в което властва ритмично изграждане на условни пространствени планове, контраст между линия и хармонично изведена багра.
Контрастът за Георги Божилов не означава сблъсък, а естетизирано противопоставяне. Композициите, интериорите, пейзажите от Стария град в Пловдив и крайморските пейзажи от 70-те години се отличават със забележителна дълбочина на изграждането. Зад спонтанността на художествения жест, устремен към освобождаване от границите на реалната форма, стои непоклатима логика на структуриране на композицията. Геометричните елементи, битуващи в тях, също потвърждават рационалното начало, а емоционалното въздействие се крие ту в багрената чистота, ту в балансираното, отмерено и богато композиране на цвета.
Картините на Слона излъчват спокойствие и равновесие. Деликатно обмислени колоритни хармонии съжителстват с проникващи се планове, ритмични форми и многопластови символи. Постепенно през 80-те и 90-те години Божилов пренася материалните обекти изцяло в духовни измерения. В забавения каданс, в статичните, сякаш замрели движения, в ритъма на баграта прозира усет към изискан колорит, към умозрителен синтез, водещ след себе си нагласа за трансформация на реалната форма в абстрактна. Той "перефразира" действителността, дава израз на трайното и извечното и подчертава ролята на пластичната фактурност, ритъма, колажирането. Долавят се отзвуци от по-ранни етапи в творчеството на художника - влиянието на киното, отразено посредством използването на монтажния принцип и неочаквания срез в образната структура.
В платната си от 90-те художникът отделя трайно място на фактурата, на съвместяването на различни материали и материи. По този начин той сякаш чувства и изразява объркания и многолик постмодерен характер на нашето време. Използва пясък, плат и хартия и отново конструира двете начала - материалното и духовното, земното и възвишеното, с цел да постигне естетизирано лирично равновесие в творбите си и творческо равновесие в душата си. Георги Божилов е творец, който незабелязано развива изразните си средства през годините. Не са му присъщи скокообразните промени, резките обрати или острите конфликти. Любимите му цветове са червено, синьо, черно и бяло, но с течение на годините истинската му страст, негова емблема стават неподражаемо богатите хармонии на бежово и сиво.
Извънредно чувствителен и раним, Георги Божилов намира стабилността вътре в себе си, чувства се уютно в самотата си, страхува се от ръбатите контури на реалността и с болка признава, че е най-самотен, когато е сред много хора. За него Пловдив е оазис на красота и безвремие. Ателието е свят, в който с удоволствие "потъва", без да изпитва необходимост да спори с реалността. Той предпочита да се вгледа в себе си - да води диалог със самотата или мълчаливо да споделя дълги артистични часове със своите приятели. Типичен представител на Града на тепетата, човек с "топъл" темперамент, художникът се чувства еднакво добре и в Париж, и сред старинната испанска архитектура, но остава завинаги свързан със "своя" Пловдив.
Пестелив на слова, но мъдър и прозорлив, той носи в себе си духовна чистота и притежава изтънченост. Георги Божилов е човек, за когото хоби и професия са едно. За него изкуството е безкраен път, постоянен спътник, начин на съществуване.
Слона винаги е бил интелектуален художник. Той се стреми да улови трайното, значимото и същностното в контекста на едно състояние, на една емоция. Никога не престава да се интересува от две неща в една творба: от смисъла на вложените асоциации и от средствата за постигане на максимално точен техен израз. С рационална отмереност той "запечатва" предмети, състояния и сгъстени емоционални изблици в творбите си, но никога на натрапва на зрителя своето послание. Оставя го сам да намери път към изобразеното. Художникът поставя обобщени заглавия на картините си. Особено в ранните етапи от развитието си използва имена като "метаморфоза", "портрет", "ателие" и по този начин дава тласък за богата и многопосочна интерпретация.
Георги Божилов достига до концентрация на духовното в творбите си; прекрачва границата между предметното и иреалното без бъбривост и повествователност, посредством синтез и лаконизъм. Интроверт по природа, той е истински модерен художник. Багрените хармонии в творбите му са балансирани - цветът в платната му не "крещи", а възвисява. Конфликтите в структурата и пластиката на картините му са сведени до диалог - диалог между временното и трайното, традицията и модерния изказ, материята и духовността.
Георги Божилов е явление в художествения ни живот. Любимият му художник е талантливият. Любимата музика - джазът. Любимият миг - тишината. Той говори без думи и рисува без образи, за да достигне чистотата на интелектуалното мълчание.
Беше човек, който с право може да бъде наречен аристократ на духа. Беше обичан и почитан от приятели и колеги. Едни намираха подкрепа в присъствието му, други - убежище в мълчанието му, трети - кураж в отправения иззад очилата умен поглед.
Загубихме го изведнъж. Усетихме липсата му и разбрахме, че му дължим много. Съществени доказателства за това, че го осъзнаваме, са наградата "Захарий Зограф", възобновена и присъдена посмъртно на художника от галерия "Масларски" в Самоков, както и организираните изложби в Пловдив, Самоков, Бургас и София.

Даниела Чулова


Даниела Чулова е завършила Изкуствознание в Националната художествена академия през 2000 г. с дипломна работа, посветена на пловдивдския художник Йоан Левиев. В момента е докторант към Институт по изкуствознание (БАН) - секция Ново изкуство. Занимава се с експертиза и бизнес оценка на произведения на съвременното изкуство.
Георги Божилов - Слона е роден през 1935 г. в Пловдив. Завършва Художествената академия, специалност "Монументално-декоративна живопис" при проф. Георги Богданов през 1960 г. Навлизането му в художествения живот става още през 1959 г., когато участва в Първото международно биенале на младите художници в Париж. Божилов работи в областта на кавалетната живопис, но в Пловдив са запазени и редица образци на монументалната. Това са стенописта в Народната библиотека "Иван Вазов", мозайката в Централната поща, сграфитото при Художествената галерия в Стария Пловдив, както и поредица калкани, отново на територията на Пловдив.
Художникът ни напусна внезапно през лятото на миналата година.