Отново съвременна британска пиеса

След като повечето пиеси от сборника на "Панорама" "Съвременен британски театър" бяха представени по нашите сцени, появата на "Съвременен британски театър - II" е съвсем логична. Този факт сам по себе си е достатъчен, за да аргументира появата на още един том със съвременни пиеси от Великобритания, но едва ли е основният.
Драматургията през 90-те (и литературата), с която британските автори провокираха театралните сцени в Европа, е сред най-интересните феномени в съвременната драматургия изобщо. От втория том с пиеси на "Панорама" този факт става още по-видим и за българската аудитория. Би могло да ми се възрази, че драматурзи като Харолд Пинтър съвсем не са явление от 90-те, но дори неговата "Тленна прах" ("Ashes to Ashes") е различен поетичен, скептичен драматургичен етюд, който сякаш не добре помни предишните му пиеси. Впрочем, българската публика познава тази последна Пинтърова пиеса от интерпретацията на Димитър Гочев, показана по време на един от последните му гастроли у нас (вж. "Култура", бр. 46 от 20 ноември 1998). Сега зрителят може и да я прочете и вероятно ще му направи впечатление колко повече Бекет имаше в Гочевия Пинтър...
Още една пиеса от този сборник познава театралният ни зрител - "Малък динамит" ("Tiny Dynamite") от Аби Морган, която видяхме в постановката на Вики Федърстоун по време на гастрола на младата английска трупа у нас (вж. "Култура", бр. 17 от 26 април 2002).
Останалите автори са почти непознати в България, макар повечето от тях да имат множество интерпретации по европейските сцени. Театралните читатели ще могат да се запознаят с една от най-нашумелите и поставяни пиеси през 90-те - "Пазаруване и секс" ("Shopping and F***ing") от Макс Рейвънхил, в която повечето обръщат внимание главно на гей-проблематиката, но в която по-интересното е драматургичното писане. Лаконичният и динамичен диалог изрязва очертанията на тихото, размито отчаяние на група приятели - тишината на копнежа по близост в ежедневие, съставено от пластмаса, дрога, пазаруване, секс и мечти за близост, която е далече, далече... Неслучайно Лулу рецитира пред тв-бизнесмена финалните думи на Олга от Чеховите "Три сестри".
Изобщо, особената внимателност, фиксирането върху трептежа на емоцията, на отношението към другия, на настроението в момента; върху сместта от медии, пари и кино, от които е забъркан животът на всеки; върху зеещата празнота на хоризонта пред субект, загубил ясните очертания на желанията си, е типична за всички пиеси в този сборник, независимо от огромната разлика, съществуваща в драматургичния изказ на отделните автори.
За Мартин Кримп "диалогът" се наслагва от говоренето на неперсонифицирани лица, "действието" се слепва от сцени, в които няма "развитие", а колаж, наслагвания на лица, отношения към получените фигури... И персонажът, и обсъждането на теми като "любов и идеология" или "заплаха от международен тероризъм" са само резултат от разиграването на представи за нея - Ана. Подобно "разпиляване" на персонажа в монолози и изтегляне на драматургичния сюжет чрез наслагване на части от образите на участващите има и в пиесата на Конър Макфърсън, макар в нея да е ясно видим повествувателният ред.
"Игра за големи мъже" ("Not a Game for Boys") от Саймън Блок е сякаш точно противоположното - умело структуриран, бляскав диалог и разказ, в който се разгръща интензивно животът на трима мъже от отбор по тенис на маса по време на последния им гейм за оставане в лигата.
Може да се каже, че тъкмо тази свръхчувствителност на британските драматурзи към субекта, умението им да се съсредоточат върху микропреживяванията на индивида от обществото в края на ХХ век и адекватното му осмисляне и представяне в драматургичния изказ са причината вниманието на съвременните сцени да се обърне към британската съвременна драма. А, надявам се, и на нашите.

Виолета Дечева













Реплика
от ложата

Съвременен британски театър - II. Алманах "Панорама", бр. 2/2002. Съставител и редактор на броя Искра Николова. Броят се издава със съдействието на Британския съвет.