Искрено & лично:
Алхимия за домакини


"Искрено & лично", предаването на Меглена Ангелова, направи същински фурор в bTV. Първоначално предвидено само веднъж в седмицата, то успя да се наложи, да се сдобие с вярна публика, което мигновено го изстреля във всекидневния ефир. Дотам, че негови повторения се излъчват вече и в събота. Предположението е, че зрителят не може без "Искрено & лично", без "откровенията", случващи се там, без изповедите, изливани с патос и сантимент. Самото предаване от своя страна въобще не крие желанието си да бъде сърцераздирателно, дори напротив, екипът до краен предел "искрено и лично" заявява в своя сайт: "Единствено по рода си в телевизионното пространство, предаването "Искрено и лично" си поставя за цел: да направи обикновения човек главно действащо лице с неговите болки и радости, надежди и разочарования, възходи и падения; да откликне на естествената човешка потребност от споделяне, съпреживяване, съчувствие, разбиране, съвет и помощ; да направи обществено достояние проблемите на отделния човек и семейство, очертавайки тяхната социална значимост." С гордост твърди, че в него: "Предимство има личната история - неукрасена, автентична, изживяна в първо лице, единствено число. "Вашата лична история има значение..." - това е лайтмотивът на всяко предаване." Един вид ексхибиционизъм на чувствата, разголване на преживяванията, които именно със своята голота будят съчувствие.
Всичко това дислоцира "Искрено & лично" в сферата на "розовото" зрелище, на "сапунената" публицистика. Димитър Камбуров така го и нарича - "токшоу за домакини", сиреч забавление за скучаещи по домовете си къщовници. Вместо Касандра - Меглена Ангелова, вместо "Дързост и красота" - "Искрено & лично". Истината обаче задължава да отбележим, че предаването все повече се издърпва от първоначалната формула, все повече се превръща в говорилня по някакъв наболял граждански проблем - било сметките за вода, било инсталацията на топломерите, било измамите на фирми, набиращи надомни работнички... Така сантименталността става социална, вече не конкретният личен проблем определя съдържанието на броя, а общественият. И само за да се спази уравнението, в студиото се канят потърпевши, но обезателно заедно с някой представител на съответната институция. В присъстващата на живо публика също е забит някой с отношение към темата, но неговата дума твърде често остава не докрай чута поради липсата на време.
Въпреки всичко в "Искрено & лично" няма по-важно нещо от това да се говори; предаването напоследък доста пъти се превръща в една неразбираема бърборилня. Особена заслуга за това има самата водеща: нейните коментари и реплики, в повечето случаи плоски и предубедени, в никакъв случай не допринасят за гладкото протичане на дискусията. Наддумване на пенсионерки: всяка нещо е подочула и държи да го изкаже, за слушане няма време. Нито пък желание... Един монолог на суетата: добрали сме се до студиото, другото няма значение. Тази монологичност обаче произтича от самия характер на предаването: доминирането на личната история предопределя доминацията не само на преживяването в първо лице единствено число, но и на говоренето в първо лице единствено число. Самата възможност да говориш, шансът да го сториш пред камера е вече постижение. В този смисъл "Искрено & лично" е крайната точка на успеха и много пъти един от въпросите там е как се е достигнало до него. А понеже Меглена Ангелова обича да цитира често Паулу Куелю, бразилския автор на сладникави "мистични" романи, то пътят към студиото бива приравнен с пътя към прозрението (както е описан той в "Алхимикът" например). Тоест "Искрено & лично" се явява крайна цел на една мистагогия, еклектика от най-различни митове за домакини, които изведнъж - озовали се на екран - се оказват посветени. Предаване, което по наистина най-алхимически начин показва, че за него е важен процесът на трансмутацията, не на получаването на философския камък. С други думи, собственото си случване, не резултатът от това случване. И макар да се самонарича "предаване с човешко лице, без пудра и грим", привнесената сантименталност и патетичност в него са толкова изкуствени, така противоестествени, че най-доброто, което можеш да сториш, когато го видиш, е моментално да загасиш телевизора.

Митко Новков







Петък,
ранна утрин