Балканите - в Баварския лес
Учението на американската армия в подготовка за мисии на Балканите се нарича "Цивилни граждани по бойните полета в Европа" и за него научаваме от репортажа на руския писател Владимир Каменер в германския седмичник "Ди Цайт". Герой на репортажа е руският компютърен специалист Сергей, който, след като загубил работата си в Берлин, подал документи по една обява в Интернет и скоро бил нает заедно с още неколкостотин цивилни доброволци за участие в маневрите на армията на САЩ. В писмото, с което кастинг-фирмата потвърждавала ангажимента, се гарантирал дневен хонорар от 92 евро и се указвали част от условията: ставане в пет сутринта, цял ден на крак, пълна забрана на алкохола и наркотиците, участниците да си носят шоколад, цигари, носни кърпички и пари в брой за сандвичи от "Макдоналдс" или за боулинга, защото на терена на маневрите нямало нито магазини, нито банкомати.
На терена в Баварския лес американците построили шест села. Сергей бил разпределен в едно сръбско-албанско селище с джамия в центъра. Във всяко от селата командвал американски надзирател, който контролирал цивилните и всеки ден им раздавал нови роли. Според първия сценарий Сергей играел някакъв "неуравновесен косовски сърбин", чийто брат бил член на Сръбската организация за национална съпротива. По-нататък в самия сценарий четем:
"Казвате се Радован Ипсалович и сте интелигентен, спокоен джентълмен, който се облича подходящо за всяко време, но винаги носи вълнена шапка. Вътрешната страна на шапката е подплатена с алуминиево фолио. Ипсалович става особено раздразнителен, ако някой го накара да си свали шапката. Той смята, че сръбското правителство му е имплантирало чип, чрез който го командват по сателит; и че алуминиевото фолио блокира сигналите на сателита. Ипсалович говори само сърбо-хърватски и много лош английски, но непременно държи да се срещне с офицер от ЦРУ, твърдейки, че разполага с поверителна информация за предстоящо нападение срещу селото, в което щял да участва и брат му. Макар че е косовски сърбин, Ипсалович е противник на Слободан Милошевич и на неговото обкръжение.
Критерии за успех или неуспех на тази част от учението: трябва да се разбере дали Ипсалович е луд, дали е шпионин, или пък наистина притежава полезна информация."
"Някои от участниците, особено германците, разказва Сергей, отначало бяха доста стреснати от суровите условия на живот в Баварския лес." Налагало се да стават в четири вместо в пет сутринта, в столовата не им давали допълнително, армейските тоалетни не били по вкуса им. Германците се разбунтували. "Вие се намирате на американска територия. И сте под юрисдикцията на нашето военно законодателство!" - предупредил ги най-строго надзирателят. "Означава ли това, че ако родя дете тук, то автоматично ще стане гражданин на САЩ?" - веднага попитало едно младо момиче, което играело озлочестена хърватска девойка. Надзирателят бащински се усмихнал. През всеки ден от учението по време на закуска той раздавал нови сценарии. Обикновено ставало дума за справяне с етнически конфликти, при което военните нанасят колкото е възможно по-малко колатерални щети. Почти всички етнически роли се играели от руснаци и от германци, само албанците си били истински. Те били издирени и ангажирани от друга кастинг-фирма, която ги търсила из цяла Германия. На маневрите се говорело само немски, населението на балканските села нямало право да говори английски с войниците.
Сергей всеки ден изпраща вълнуващи есемеси по мобилния си телефон. Ето един от тях: "Днес ние, сърбите, погребахме кмета си. Аз имах задачата по време на погребението да извърша провокация: да се изправя пред скърбящата общност и да заява, че кметът всъщност е бил убит от американците. Трябваше да докарам своите сънародници до гняв, за да се нахвърлим срещу американците." Сергей наистина се постарал, направил на парцали едно американско знаме, закрещял на руски "Убийци! Убийци!" и дори тръгнал да се разсъблича, за да подсили ефекта, но войниците го неутрализирали.
Цивилните участници в маневрите по едно време се преизпълнили с подозрението, че албанците печелят повече от останалото население на селото, тъй като актьорските им умения са най-убедителни. Неколцина цивилни, сред които и руснаци, решили да потърсят сметка на албанците. Албанците в това време седели пред джамията и похапвали фастъчено масло от богатите на калории пакети с храна на американската армия. "На вас какво ви плащат като хонорар на ден?" - попитали руснаците. Албанците отказали да дават обяснение.
В поредното електронно писмо от Сергей четем: "Днес ми се падна да играя селския идиот. Теглех една количка с боклуци през селото и просех от американците цигари, ръчни гранати и презервативи. В съпровод - пеех руски народни песни. След закуска стана още по-интересно. Разрешиха ни да изхвърлим един представител на Международния червен кръст от колата му и да го тъпчем с крака. След това един албански екстремист хвърли мина в тълпата. Вярно, мината не беше истинска, все пак обаче удари една жена по крака. Ние хукнахме след албанеца, а американците пак трябваше да въдворяват ред, като по възможност гледат да не изпозастрелят всички. Това не им се удаде."
На част от цивилните по едно време им дошло до гуша и решили да си ходят у дома. За наказание американците драстично им орязали хонорара. Нашият приятел Сергей обаче и през втората седмица продължил да се забавлява. Част от цивилните - най-вече руснаци - си създали добра традиция да се събират в тоалетната и да се напиват с бира, макар че алкохолът бил стриктно забранен.
В селото непрекъснато били в ход миграционни процеси. По едно време се оказало, че албанците са прекалено много, а сърбите - малко, тъй че една част от албанците поели ролята на сърби. А в резултат от това тлеещият етнически конфликт в селото станал още по-необозрим. "Тъпи сръбски свине!" - викали албанците. "Тъпи сте вие!" - отговаряли им другите албанци. Германците отстрани си умирали от смях.
А ето и още един сценарий: "Казвате се Велизар Шаламанов и сте министър на армията, полицията и планирането на Украйна. Пристигнали сте в Косово на инспекция и за да стиснете ръцете на американските войници. Народът наоколо обаче непрекъснато ви атакува. Критерий за успех или неуспех: С колко войници е успял да се ръкува министърът? Видял ли е всичко, което е трябвало да види?"
В тази роля Сергей, тъй да се каже, направил кариера. Получил дипломатически паспорт, черна служебна лимузина с шофьор, както и личен преводач. Така екипиран, той тръгнал на обиколка из селото като наблюдател. Американците трябвало да го пазят от подивялата тълпа албанци. "Службата беше екстра, разказваше по-късно Сергей, аз поканих всички войници на разпивка и им пях украински песни."
Като цивилен гражданин из бойните полета на Балканите Сергей изпълнил цялата задължителна програма и успял да оцелее без нито една драскотина в различните етнически конфликти. Завързал нови приятелства, изпил доста бири в тоалетната и след две седмици се завърнал в Берлин. Програмата "Цивилни граждани на бойното поле" дори не разклатила неговия интернационализъм и вярата му в доброто. Само до Макдоналдс той сигурно още поне месец няма да припари.

(по Дойче Веле и Ди Цайт)