Два свята
Димитър и Румяна Панайотови - баща и дъщеря - наскоро подредиха съвместна изложба в галерия "Райко Алексиев". И двамата постигат силна и въздействаща живопис, но се вълнуват от различни теми и създават собствена образност.
Пейзажът и портретът са жанровете, които винаги са привличали Димитър Панайотов. Многобройните му природни картини са посветени на Созопол, Балчик или Мелник, на Странджа Сакар или река Тунджа. Художникът не рисува сред природата, но там събира впечатления и прави подготвителни скици. Чрез наситени, ярки цветове и обобщени форми, той изразява чувства, емоции и настроения. Панайотов използва собствена живописна техника. След наслояване, изстъргване и размиване на "капризния" маслен пастел се появява сложен живописен свят с дълбоки цветове и богати нюанси. На платното оживяват весели синьо-зелени хълмове, оранжеви поляни, наситено зелени дървета и скътани сивкаво-бели къщи. Подобно е въздействието на маслените пейзажи на Димитър Панайотов, в които той не търси конкретиката на дадено място, а възпява чистото съотношение на форми и багри от природата.
В портретите си художникът подхожда по различен начин към натурата. Стреми се да предаде вярно и точно чертите на модела, като в същото време улавя състояние и настроение. Това можем да видим в двата репрезентативни портрета на Гена Димитрова, рисувани със средствата на академизма. Такива са и портретите на К.Кисимов и Радой Ралин. Картинният свят на Румяна Панайотова има собствено излъчване. Тя е архитект по професия, но точността и съобразяването със схеми и установени модели не са й присъщи. През 1995 г. завършва живопис в Свободна акдемия "Жул Паскин". През 1997 г. специализира в ателието на Николай Майсторов.
Художничката се вълнува от нещастието на хората и способността им да оцеляват в трудните условия на днешния ден. Показаните в изложбата нейни картини са посветени на човека и на природата. И в двата случая обаче, зад конкретната образност, стои самата Румяна със своите чувства и емоции. "Разголената" й душа виждаме в "човешките" картини. В тях чрез експресия тя е представила своите вълнения. "Сън", "Път", "В очакване на утрото" или "В края на деня" са само някои от заглавията. За изграждането на образите най-важни са очите - прозорци към душата. Без очи няма и образи. Именно тяхната липса в "Път" (посветена на събитията в Югославия), изразява най-красноречиво бездуховността на времето и изпълнената със сенки тъма, в която живеем. Художничката се интересува и от двойствената природа на личността. В портретите, които е показала, тя се стреми да изследва вътрешния свят на модела, който предава чрез резки и остри контури или по-меки очертания, чрез контрастни или приглушени цветове. В цикъла "Въображаем пейзаж" отново се оглежда Румяна Панайотова, но погледната "извътре" - под прикритието на абстрактната форма и цветовете. Изведени мощно и силно в големи формати, те разкриват не по-зле чувството за емоционална напрегнатост. В пейзажите си художничката постига почти магнетично въздействие чрез фин контраст на топли и студени тонове.
Творческият акт за Румяна е освобождение. На него тя посвещава всеки миг - в мислите си или в работата.

Светла Петкова