Плео-Вихрен 2002
Името на пленера "Плео-Вихрен" 2002, който тази година се проведе за втори път, свързва две местности и две събития - миналогодишното издание, състояло се в местността "Плео" край Осоговския балкан и тазгодишното - в Банско.
В равнината, до високата Пирин планина, под връх Вихрен, е скътано Банско. Духът на миналото тук се е съхранил в старите каменни къщи с широки, тежки отбранителни кули, в храма с кула-камбанария в двора. Пленерът среща художници от различни националности и дава възможност за поглед към историята на града, за създаване на нови познанства и пораждане на нови идеи. Той е диалог между минало и настояще, и едновременно с това - движение между културите.
Петнадесет художници от България, Австрия, Германия, Македония и Румъния се събраха през месец май в Банско, ставайки част от него. Това бяха Милена Попова, Надежда Гогова, Румен Михов, Емил Попов, Марта Левчева, Иво Ковачев, Александра Гогова, Бернхард Холеман, Герлинде Пистнер, Марион Валтер, Константин Вендт, Димитър Стойчевски, Никола Балтон, Мария Гал и Адриан Мигнеа Лис. Всеки от тях е потърсил собствен поглед към място, история и пространство, като в същото време е запазил своеобразието на личния си свят и изкуство. Затова и спектърът на създадените творби е многообразен. Някои от тях са близки помежду си, други са много далечни, но това, което ги обединява, е духът, силата на града Банско. Той присъства по-ярко или по-деликатно във вариациите на един и същ мотив, в трептенето на цветове и форми, в наслагването или взаимното проникване на различни детайли. Откриваме го и в енергийния обмен или в преминаването на границите между отделните материали. Претворен е в серийни картини, в триптиси, диптиси, в обекти, пластики от дърво и камък, или пространствени проекти. Именно мястото - неговата природа, архитектура и традиции обединяват различните, но същевременно близки авторови позиции.
Като естествен край на пленера, от 9 юли творбите са изложени в СГХГ. Те събуждат спотаен интерес, водещ към готовност за взаимно културно обогатяване, като преодоляват разстоянията и създават близост между публиката, твореца, творбата и уникалността на мястото.

Аделина Филева