Челисимо
С това звучно име находчиво са наименували своето трио челистите Кръстеви, под него мина и премиерният им концерт на фестивала "Салон на изкуствата" на НДК. Те са от една фамилия: професор Анатоли Кръстев, световноизвестен концертиращ изпълнител и педагог, дъщеря му Калина Кръстева, добре известна в Лондон, където живее и работи, синът му Атанас Кръстев, също добре известен като надеждно "младо дарование". Поднесоха ни световната премиера на "Деликатеси" за три виолончели - остроумно-шеговита нова творба на Георги Арнаудов, специално написана за тях, Сарабанда и Гавот от Й. С. Бах, Реквием от Давид Попер (в квартет с Йовчо Крушев) и накрая изящния "Лебед" от Камий Сен Санс.
Този нов състав по думите на неговия създател и лидер Анатоли Кръстев "е споен и от родовото единомислие, и от общността на естетическите и инструментални възгледи". Това ясно пролича в тяхното музициране, наистина впечатляващо от всякаква гледна точка - ансамбловост, звучност, техника и най-вече искрена артистична сугестия. При това, без да се засенчват големите различия във възрастта, техниката и професионалната рутина на участниците. По някакъв необясним със слово начин в хомогенна художествена цялост се сливаха съвършенството и възвишеността на интерпретацията на водещия, поетичната деликатност на втората партия и неочаквано дълбоката вглъбеност, стабилност и тонова яркост на третото виолончело. (Не знам защо, но Наско Кръстев ми достави най-голямо слухово удоволствие; може би защото ми е стар приятел и "колега" футболист и велосипедист.)
Всеки от триото имаше възможност да покаже индивидуалните си качества и в солови изпълнения с перфектното партньорство на лъчезарния пианист Йовчо Крушев. Професорът, разбира се, имаше най-голям дял с пиеси от Рахманинов, Елгар и Пиацола; съвместно с дъщеря си поднесоха първото въобще изпълнение на "Усмивката" - Чарли Чаплин, чудесен аранжимент на Йовчо Крушев. Първи изпълнения у нас направи Калина Кръстева на "Kiss on wood" от англичанина Джеймс Макмилън и "Танго" от шведския автор Матс Линдстрьом. "Елегия"-та на Габриел Форе прозвуча прочувствено, изсвирена от малкия Кръстев.
Просторната зала 6 на НДК беше препълнена (има все още просветена камерна публика в столицата!). Когато изпълнителите за пети път излязоха на подиума, на него "изскочи" Клио - едно красиво, русо и "пухкаво" момиченце. И застана до майка си Калина усмихнато, за да приеме и то възторжените аплаузи...
"Челисимо" - тази несъществуваща досега дума по аналогия с музикалните термини означава виолончели от превъзходна степен. Наистина такива са тримата Кръстеви. За тях - Брависимо...

Евгени Павлов