Безхаберието и безгрижието водят до провали и резили
Повече от година работих в Българския културен център в Прага. Срещах се с много хора, присъствах на техни изяви, разказвах им за сегашна България. Връзките между двете страни не са от вчера и не са за пренебрегване. За съжаление често те са само в областта на спомените. Но усетих колко малко е необходимо, за да се възобнови интересът към нашата култура, към живота в България. Дори един скандал - този с посланика на Чехия в България, беше показателен. Видях как чехите все още могат да се срамуват заради някой друг. Парадоксално, но интересът им към нас нарасна. По това време ми стана още по-ясно колко важно е да имаме информационен център в Прага.
Заедно с чешки колеги обсъждахме възможностите за български изяви в Чехия. Търсехме пътищата за представянето ни в различни области.
Едногодишният ми престой беше достатъчен, за да разбера, че нито в Министерство на културата (водено по това време от Емма Москова), нито в самия Център (ръководен от Николай Балчев) имат идея за какво е и какво трябва да върши нашето културно представителство. Започнах сам да пробвам различни възможности. В преситената от култура Прага, изглежда, е най-трудно да се съберат хора на нещо, за което липсва предварителна информация.
Върнах се в София. Никой, абсолютно никой от министерството не се заинтересува за какво са ми плащали през годината. Никой не си даде труда да поиска поне някакъв отчет. Обявиха конкурс за нов директор, съответно екип, за центъра в Прага. Дори и формално не искаха от кандидатите да имат представа от смисъла на дейността, да не говорим за концепция за развитието й. За мен остана загадка как комисията преценяваше кандидатите. По какъв критерий беше избран Ленко Янков вероятно сега ще обяснят и ще поемат отговорността си членовете на конкурсната комисия, които продължават да са на работа в министерството.
Очевидно е необходимо да се изясни смисълът и насоките на дейността на отделните български културни представителства, да се обвърже дейността им с провеждането на определена културна политика. Ясно е, че Министерство на културата няма нито сили, а може би и желание да търси решение на тези въпроси. Съсипването на културния ни център в Прага е едно от доказателствата за тази теза.

Валентин Траянов