Да минеш през София
от Хилверсум за Пловдив


На идеята "Софийско лято" на Агенция "Камерна музика" това й е хубавото, че дава възможност да "се хванат" още много добри български музиканти насред пътя от страните, в които работят към морето или родните си места. И така в някоя и друга концертна зала въпреки жегите се събират музиканти и носталгично настроени меломани. По-скоро щастливи, защото морето и други летни екстри в тяхната програма отдавна не фигурират. И това им е част от ваканцията. Общо взето, в България публиката за класическа музика принадлежи към финансово най-онеправданото съсловие; дебелите коли, портфейли и глави се местят от конкурс "Мокра фланелка" на поредния мис-форум; а при поп-почитателите се наблюдава смесване на икономическите класи; там нещата не са чисти и предопределени в социалното си разграничение.
Но сега аз се връщам към пространството на Софийската художествена галерия на концерта на цигуларя Мичо Димитров и пианиста Красимир Тасков. От години пловдивчанинът Мичо Димитров е концертмайстор в Хилверсум - Холандия, и периодично се появява пред българска публика - било в Пловдив, София или някой друг град, където камерната концертна практика още не е загробена. Винаги е приятно да чуеш смислен музикант с определени принципи и изграден вкус. Бетховен - две от трите сонати, опус 30, ла мажор и до минор за пиано и цигулка (а не обратното, както е написано в програмата) и двете популярни обработки на Шчедриновите "В подражание на Албенис" и "Хумореска" - един диалог между класически стойности за XVIII и XX век, които Димитров пресъздаде пред слушателите си с дозирано въображение по отношение на стиловите белези: фразиране, акценти, контрастни модели и всички Бетховенови "драматургични ефекти" привличаха неотклонно вниманието. Музиката просто се разтваряше в пространството, в естетическия интериор на галерията - ансамбълът между двамата музиканти бе естествен, балансиран и завършен в акустично отношение. Двете пиеси на Шчедрин бяха великолепно "изиграни" със звук и тишина, с динамика и пластика - един музикант просто бе решил да разкаже на публиката, на колегите си нещо свое, минавайки през София от Хилверсум за Пловдив.

Екатерина Дочева







Крешендо
декрешендо